Защо прибързано оценяваме някои хора като „скучни“

Представете си, че сте на парти и вашият приятел ви вика да се запознаете с братовчедка му Барбара. Вашият приятел допълва въведението си с няколко факта: Барбара живее в малък град и работи като анализатор на данни за застрахователна агенция. Любимото ѝ занимание е да гледа телевизия. Може да откриете, че недоволствате само при мисълта за срещата – и тази реакция може да каже толкова много за вас, колкото и за анализаторите на данни, които се наслаждават на малко безмозъчна телевизия.

Според скорошни проучвания хората имат много предубеждения

за това какви характеристики съставляват една стереотипна скука. Подобно на други видове стереотипи, тези пристрастия може да не са обективно верни, но идват с изключително негативни последици. Хората оценяват строго онези, които отговарят на насложени стереотипи за „скучен“, като ги смятат за по-малко компетентни и приятни и несправедливо ги избягват в социалните взаимодействия, преди дори те да са си отворили устата.

„Те са маргинализирани“, казва Уайнанд ван Тилбург, експериментален социален психолог от Университета на Есекс, Обединеното кралство, ръководил едно от изследванията в тази област.

Такива разкрития могат да ни накарат да преразгледаме нашите предубеждения, преди да се срещнем с Барбара на социално събиране. Когато влизате в среща с неоправдано отрицателни очаквания, може да пропуснете потенциално приятен разговор, докато по-отвореният ум може да позволи на едно зараждащо се приятелство да разцъфне. Изследването може да предложи и някои съвети за това как вие да направите по-добро първо впечатление.

Шокиращо изследване

Изследванията на Ван Тилбург се основават на повече от две десетилетия научен интерес към преживяванията на хората от скука. Това изследване показа, че това е една от най-мъчителните ни емоции, с изненадващо дълбоко влияние върху нашето поведение.

През 2014 г., изследователи от Университета на Вирджиния Шарлотсвил, помолиха участници в проучване да прекарат 15 минути в оскъдно обзаведена стая. Участниците бяха без мобилни телефони, компютри или каквито и да било материали за четене, но в стаята имаше устройство, което при натискане на бутон, произвеждаше лек токов удар. Въпреки очевидно неприятното усещане,18 от 42-мата участници решили да натиснат бутона, за да разсеят скуката си. Изглежда, че всяка стимулация, дори умишлен физически дискомфорт, е по-добре, отколкото изобщо да не се ангажират с околната среда.

Може да си мислите, че тази характеристика е странна за провеждането на експеримента, но вече е възпроизведена и в други ситуации. В едно по-късно проучване участниците трябваше да гледат досаден филм, който възпроизвеждаше една и съща 85-секундна сцена, която се е повтаряла в продължение на един час. Към кино досадата било добавено устройство, подобно на това от горния експеримент и когато получили тази възможност, много от участници отново избрали да натиснат бутона.

Продължението четете в Мениджър Нюз