Снимка: Shutterstock
Педиатри и педагози бият тревога. Всяко четвърто дете проговаря късно. На какво се дължи това и как да помогнем? Специалистът по дефектология, логопедът Марина Кузмина отговаря пред „Аргументи и факти“.
Учените не са категорични, но изброяват възможните причини и дават обяснение.
1. Електронни устройства
Децата застават пред екраните едва ли не от раждането си. И по правило времето, което прекарват гледайки нещо, не се контролира стриктно.
Понякога родителите са фенове на телевизионните „Програми за ранно развитие“ , които са предназначени за бебета на възраст 0+.
Ето и позицията на науката: за деца на възраст 1,2-2 години сините екрани са противопоказани.
Детето трябва да слуша „жива“ реч, да следи движението на устните, изражението и емоциите на лицето по време на говора.
2. Затрупани са с информация
Още от раждането си детето е затрупано с информация и пренаситено със звуци.
По правило в къщи телевизорът непрекъснато е пуснат и звуковият фон е постоянен, слуша се музика, някой говори по телефон. Този фонов шум потиска центовете за възприемане. И, за да научи и да разбере нещо, детето се нуждае от повече време.
3. Проблемна бременност и усложнено раждане
В наше време бременност без проблеми, като че ли е рядкост. Съвременната майка работи (това значи, че се уморява и изнервя) и това продължава почти до самото раждане.
Задържането на речта може да е свързано с неблагоприятни въздействия по време на вътреутробното развитие, преждевременно раждане, продължително и трудно раждане, родови травми ...
4. Двуезична среда в семейството
В тези семейства, в които се говорят 2 езика, децата по принцип проговарят по-късно.
За хлапето е по-трудно да научи 2 езика, отколкото да се справи с един. Затова пък, когато проговори, то ще общува с всеки от родителите си на неговия език.
5. Чести премествания
Семейството пътува много и се налага често да се мести. За една-две години хлапето сменя 3 квартири, гледачки или детски заведения. Докато то свикне и приеме промените, говорът може де се забави.
6. Липса на търпение
Какво да се прави, ако детето упорито мълчи? Най-голямата грешка е родителите да чакат да проговори самостоятелно и да не предприемат нищо.
Специалистите смятат, че с простата реч, с кратки изречени : „Хайде да играем“, „Да отидем навън“ , детето трябва да може да се справи около 1,6 месеца.
Към 2-3 години речниковият му запас става по-богат. Явяват се по-сложни и съставни изречения.
Първата среща с логопед е добре да стане, когато то е около 2-годишно. Ако обаче родителите са тревожни и смятат, че има проблем, може да потърсят специалист и по-рано.
Най-тревожно е отсъствието на реакция на гласа на родителя. Тя налага бързо да се търси консултация.
В най-добрия случай детето трябва да реагира на всеки звук. Ако това не се случва, може да става дума за нарушение на слуха или проблем с психиката.
Ако до 3 години детето не проговори, трябва да се вземат мерки.
Какво да се направи
Общувайте повече с детето. Ако то има бърборливи родители, едва ли ще проговори късно. И на първо време не са нужни никакви специални усилия. Само коментирайте, всичко, което се случва и разказвайте своите действия. „На улицата е шумно. Това е вятърът!“ , „Сега ще включа печката. Ще правя супа!“
Не насилвайте детето да повтаря определени думи. В къщи обстановката трябва да е спокойна и дружелюбна.
Четете книжки с възможно най-отчетливо произнасяне, съответна интонация и изражение. Следете реакциите на детето. Ако книжката не му е интересна, сменете я с друга. Това ще помогне за натрупване на речниковия му запас.
Направете логопедичен масаж. Леко и без натиск с нежни движения масажирайте цялата област, свързана с артикулацията - бузи, устни, език.
Научете детето да плези език и да го повдига към носа. Това укрепва мускулите на езика и подвижността на юздичката под него.
Мона Василева
