Защо децата се чувстват несигурни да споделят

В  първата част на материала  психолог изброи 12 дискретни признака, които издават, че детето крие чувствата си и те може да останат незабелязани или грешно разтълкувани от родителите.
Едно дете само няма да започне разговор за това, което го тревожи, дори ако го помолите. Ще го направи само, ако се чувства в безопасност, твърдят психолозите.
Липсата на такава сигурност може да е свързана с реакциите на родителите при предишни инциденти. Например са го игрорирали или са го порицавали и наказвали.

„Ако дете, което е уязвимо, чувства, че родителите няма да го изслушат, ще го критикуват или накажат, то може подсъзнателно да реши, че е по-безопасно да запази всичко за себе си“, казва  психотерапевтът Виктория Гринман.

Майка успокоява дъщеря си. Снимка: Shutterstock

Понякога този страх възниква в отговор на прибързани съвети или опит за незабавно решаване на проблема, вместо родителите спокойно да го изслушат.
В някои случаи хлапето има затруднения да сподели чувствата си, защото няма и не намира думите, с които да опише емоциите си.

Как да помогнете

1. Първо, трябва да обърнете внимание на себе си. Ако родителят е нервен и напрегнат, хлапето няма да сподели чувствата си.
Често деца и родители са като скачени съдове и попадат в цикъл на взаимно зареждане - вместо да помогне на детето да се успокои, родителят го напряга още повече.

2. Обърнете внимание на тона, стойката и дишането си.
Запитайте се: достатъчно ли съм спокойни сега, без осъждане или паника, да възприема това, което детето има да ми каже.
Вашето състояние е основният компонент на добрия диалог.

3. Създайте свои собствени ритуали. Например, обсъждайте заедно неща, които са важни за детето ви по пътя към училище или преди лягане.

4.  Признайте грешките си. Ако в миналото някои ваши реакции са го отблъснали, не се страхувайте да се извините.

5. Не съдете. Оценявайте чувствата на детето си без да го осъждате, например: „И аз бих бил тъжен, ако това се случи.“

6. Не оказвайте натиск. Децата трудно говорят за чувствата си, ако са притиснати. Колкото повече настоявате и искате отговор, толкова по-малко вероятно е детето да говори. Дайте му да разбере, че сте до него и сте готови да го изслушате, когато то реши.

7.  Потърсете помощ. Ако детето постоянно е затворено, раздразнително или, напротив, не изпитва никакви емоции, а също така показва признаци на тревожност или депресия, потърсете помощ от специалист.

По метериали на  Parents, Мона Василева