Защо когато е нервна, жената се хвърля да чисти

Желанието да подредим къщата в много отношения е съпротива срещу хаоса, проява на нуждата по някакъв начин да управляваме живота си.
Колкото по-лоша е ситуацията около нас, толкова по-малко можем да контролираме външната среда и толкова повече се опитваме да контролираме вътрешната - нашия дом, обяснява психологът Катерина Демина, автор на книгата „Генът на борша или психоанализата на домакинството“.

В първата част на материала стана дума какви проблеми може да реши активната домакинска работа. Почистването, както всяка физическа активност, е възможност да изживеете емоциите си с тялото си. Затова има мощен психотерапевтичен ефект.
Важно е обаче според нервното напрежение или според вътрешния ни проблем да изберем „правилната“ домакинска дейност. 

Чистенето като борба за власт

Вечните битки между възрастни и деца за подреждането на дома, всъщтост не са за чистота, а за власт.
Децата понякога защитават своите права не по-малко яростно от възрастните. Дори тези на две или три години са готови да се борят за контрол върху реда на своята територия (дори това да е просто ъгъл с играчки).
Дори ако майката се опита да подреди куклите на дъщеря си, както тя е решила, или посегне да изхвърли спуканата топка, без да пита, веднага ще последва атака с писъци и сълзи.

Майка чисти, а тийнейджърът се муси, че му пречи . Снимка: Getty

Тийнейджърът, който разхвърля дрехите си по цялата стая, също „маркира своята територия“.
Неговото вечно „не искам“, в отговор на призивите на майка му да почисти, е опит да защити себе си и собственото си пространство.
А майката, която в отсъствието на детето сама слага ред в стаята му, се възприема като натрапник и окупатор.

И двете страни в конфликта могат да бъдат разбрани.
Майката има право да очаква уважение за усилията си от хлапето, което живее в нейното жилищно пространство.
А за един тийнейджър е естествено постепенно да се отделя от възрастните и да защитава своя суверенитет, дори и по толкова неприятни (поради липса на други) начини.
Конфликтите са неизбежни, когато и за двамата участници почистването е само претекст за сблъсък, а истинската причина е в желанието да се покаже кой е главният.
В този случай, дори проблемът с чистотата да бъде решен, винаги ще има нова причина за битки: оценки, джаджи, неподходящи приятели и т.н.

Семейство, което чисти заедно и се забавлява. Снимка: Getty

Трябва ли да се карате, когато другите не чистят

Битките за ред понякога отнемат от жените толкова енергия, колкото и самото чистене. И не е изненадващо, защото чистотата в къщата не може да бъде постигната със сила - това е проверено от поколения родители.

Това, което работи по-ефективно, не са скандалите и упреците, а молбите („ помогни ми, моля те, уморен съм“), споразуменията (един ще готви, другите – чистят) и поставянето на реалистични задачи (например, безполезно е да изисквате от хлапето да подреди гадероба).
Дори най-подредената и организирана майка трудно ще научи своите деца на всичко, което иска. Но нейният пример ще работи за бъдещето.
Единственото, което има значение, е емоцията, която предава на децата.
Когато една майка щастливо се грижи за любимия си дом, това ще бъде възприето и оценено правилно.
Ако тя се представя като жертва („Тук аз съм слугиня на всички вас“), това също ще бъде възприето, но като драматична позиция.

Когато живеят в подреден и чист дом, децата се учат, ако не да поддържат ред, то да живеят в ред.
Как ще си го осигурят като пораснат (дали сами, с помощта на домашни помощници) е друг въпрос.Но в паметта им ще остане образът на дома като място, където има чистота и уют, и те ще го пренесат през годините.

Мона Василева