Защо се страхуваме от провал?

Съвременното общество ни принуждава да живеем с идеята, че ако искаме да постигнем успех в живота, провалът не е приемлива алтернатива. От тази гледна точка неуспехът се разглежда не само като крайна противоположност на успеха, щастието и удовлетворението, а и като нещо, което трябва да се избягва, прикрива и да ни кара да се срамуваме.

Ами ако успеем да превърнем провалът не във враг, а в ценен съюзник, който просто идва да ни научи на нещо важно? Ето как може да го постигнем!

Страх от неуспех.

Снимка: Shutterstock

Какво представлява това състояние

Атихифобията е термин, който обозначава страха от провал или от това, че не се справяте в дадена ситуация или със задача. Този страх произтича от минали преживявания на неуспех, но може да е резултат и от изключително високи очаквания, наложени от хората, с които ежедневно общуваме и с нас самите. Така човек рискува постоянно да избягва ситуации, в които има дори и най-минималната възможност от провал.

Ателофобията, от друга страна, е страхът да не бъдеш перфектен или да не правиш нещо перфектно. Хората, които страдат от ателофобия, изпитват постоянно безпокойство от идеята за несъвършенство и това може да ги накара да избягват дейности или ситуации, които смятат, че няма да могат да изпълнят или управляват по безупречни стандарти.

Каква е разликата между атихифобия и ателофобия? Ателофобията е подобна на атихифобията, но първата се фокусира конкретно върху страха от съвършенство, докато втората е по-общ страх, свързан с провала. И двете фобии могат да имат значително отражение върху ежедневната рутина, ограничавайки възможностите и намалявайки качеството на живот поради механизмите за избягване, които човек прилага. В крайна сметка ни карат да се откажем от дейности, които биха могли да бъдат обогатяващи.

Когато страхът се превърне в проблем

Страхът е една от основните емоции на хората и като такъв играе изключително важна роля. Тази емоция действа като алармена система, която ни позволява да реагираме незабавно, за да избягаме или да се защитим от реални заплахи и непосредствени опасности.

Но може да се случи да надхвърли защитната си роля и да се превърне в ръчна спирачка, която ни блокира, дори когато не сме изправени пред обективна опасност. В този случай той вече не ни защитава, а се превръща в истинска пречка.

Кои са причините за това усещане

Ниво на самочувствието

Самочувствието е понятие, тясно свързано с представата, която имаме за себе си. Ако сме склонни да измерваме стойността си главно чрез представянето и постигнатите успехи, това не е просто страх от отрицателен резултат, а по-скоро страх от „недостатъчност“. Работата върху самочувствието, за да не зависи то основно от резултатите, и освобождаването от чувството за неадекватност, са важни стъпки за облекчаване на страха от провал.

Негативни преживявания от миналото

Преживяванията, които сме имали в миналото, могат да имат трайно въздействие върху нас. Ако сме имали повтарящи се провали като деца, които са били третирани с прекомерна критика, наказание или липса на емоционална подкрепа, може да развием дълбок страх да не се сблъскаме отново с подобни ситуации. А ако тези неуспехи не са балансирани с положителна подкрепа и с научаване на ново възприемане на провала, ще продължаваме да се стремим да избягваме и като възрастни предизвикателства, при които има риск от неуспех, дори когато те могат да ни предложат ценни възможности за личностно развитие.

Социални очаквания

Много хора изпитват натиск от необходимостта да успеят във всеки аспект от живота, независимо дали е академичен, професионален или личен. Този натиск е особено силен в културен контекст, извеждайки на преден план материалния успех и статуса като основни измерители на индивидуалната стойност. Изправянето пред подобни очаквания може да направи перспективата за провал не само плашеща на лично ниво, но и потенциално унизителна на социално ниво. Страхът да не разочароваме очакванията на семейството или да загубим уважението на нашите връстници може да действа като мощен възпиращ фактор, обезсърчавайки ни да поемаме рискове или да преследваме личните си цели.

Стремеж към перфекционизъм

Желанието или необходимостта да правим всичко перфектно може да доведе до това да виждаме всяка грешка или несъвършенство като провал. Това може да създаде порочен кръг от нереалистични очаквания и страх, че не можем да ги изпълним. Но когато човек очаква съвършенство, всяка грешка или провал стават непоносими. Това може да предизвика силно безпокойство само при мисълта за опит за нещо, при което има възможност за провал. Перфекционизмът може също да бъде подхранван от външни очаквания, но често е вътрешен процес, натиск, който хората оказват върху себе си, и който може да се изостри при сравнение с другите, особено в епоха, доминирана от социалните медии, където наблюдаваме само „перфектните версии“ от живота на други хора.

Детство под похлупак

Страхът от провал може също да бъде резултат от възпитание, което е склонно да избягва всяка форма на риск или грешка. Ако растем в свръхпротективна среда, където всяка възможна грешка или разочарование са предотвратени предварително, рискуваме да не развием способността да се изправяме пред пораженията и да ги преодоляваме. Този подход, макар и мотивиран от добри намерения, в крайна сметка се оказва контрапродуктивен, което води до по-голяма чувствителност към провал.

С течение на времето това може да ни лиши от възможност да се учим от поражението, да изпитаме разочарование и да развием устойчивост, способността да се възстановяваме от негативните събития. Вместо да станем по-силни и по-адаптивни, ние ставаме по-уязвими към страха от провал, тъй като ни липсват емоционални и опитни инструменти, за да го управляваме. Това създава порочен кръг: като избягваме провала, ние подхранваме страха, което от своя страна води до още по-голямо избягване, намалявайки устойчивостта и способността да се изправим пред бъдещи предизвикателства. Разбирането на този механизъм е от решаващо значение за прекъсване на цикъла и спиране на свързването на усещането за неуспех с тъга или разочарование от себе си.

Усещане за провал.

Снимка: Shutterstock

5 полезни съвета за работа върху усещането за провал

1. Признайте пред себе си и приемете, че чувството за провал е нормална емоционална реакция, а не окончателна присъда за вас и вашите способности.

2. Анализирайте стандартите и очакванията, довели до това чувство: реалистични ли са те, собствени или наложени от друг, дали са твърди или гъвкави.

3. Преформулирайте целите, учете се от контекста, който е генерирал чувството за провал, и планирайте бъдещите действия, стъпвайки на тези ценни уроци.

4. Потърсете външна подкрепа, за да получите различни гледни точки и да намалите изолацията, която често съпътства тези чувства.

5. Научете се да практикувате самосъстрадание, като се отнасяте към себе си със същата доброта и разбиране, които бихте предложили на добър приятел.

Деси Тодорова по материали от Mind Center