Защо тийнейджърът се самонаранява?

Най-страшното за родителите на тийнейджър е да видят детето си в рани. При това рани, които то само е направило върху тялото си. Какво се случва в детската душа? Защото тийнейджърът е все още дете, при това изключително лесно ранимо. И можем ли като родители да реагираме правилно в такъв момент, нещо повече - да предотвратим подобни инциденти? Ето както казват психолозите по този въпрос!

Когато се говори за самонараняване, специалистите включват всички онези поведения, които умишлено причиняват болка и физическо увреждане (порязване, изгаряне, поглъщане на остри предмети, ухапване и т.н.), без непременно да се цели самоубийство или да има желание за такова.
Това всъщност е доста разпространено явление, като най-често се среща сред тийнейджъри и млади хора, и е по-често при момичетата, отколкото при момчетата.
Не е лесно да се установи точна причина за този тип поведение, особено когато то се повтаря. Всеки случай е различен, но ключовата дума в историите на самонаранилите се младежи е „болка“. Физическата болка, причинена при порязване, може да облекчи психическото страдание и парадоксално да се превърне в болкоуспокояващо, способно да заглуши емоционалния и психическия дискомфорт за известно време.

Децата, които го правят, се надяват да почувстват облекчение по този начин.
Снимка: Shutterstock

Какво представлява самонараняването

Специалистите го определят като „акт на доброволно самонараняване без суицидни намерения“. Състои се в доброволно получаване на рана, която може да кърви, боли или да причини синини като следствие от порязвания, изгаряния, пробождания. Тези, които правят това по някакъв начин вярват или се надяват да почувстват облекчение след като се самонаранят.
Това изобщо не е толкова рядко явление. Според статистиката засегнати са 5% от възрастните, 17% от юношите и 30% от младите хора, страдащи от психиатрично разстройство (например гранично разстройство на личността, тревожност или хранителни разстройства). Проучвания показват, че всеки пети ученик признава, че се е самонаранил поне веднъж. Често това поведение е свързано и със злоупотребата с алкохол, наркотици или лекарства без рецепта.

Какви са най-честите причини

Трудно е да се отговори на този въпрос. Най-често самонараняването е отговор на негативни емоции, начин за облекчаване на стреса или за имитиране на другите. Подражателният аспект към връстниците всъщност е част от процеса на изграждане на идентичност в юношеството.
Тялото и кожата в частност се превръщат в празен лист, чрез който младият човек опитва да комуникира или изживее емоциите си. Това е начин за управление на емоционални състояния, които са трудни за толериране, бягство от неустойчиво състояние на ума.
В зависимост от честотата, самонараняването се определя като епизодично или повтарящо се, ако става дума за 5 или повече случая.
Най-често използваните начини при самонараняване са:

• повърхностни порязвания
• синини
• изгаряния от цигари
• ухапвания
• късане на косата
• гризане на ноктите до кървене
• предотвратяване на зарастването на раните

Има много и различни фактори, включени в поведението на самонараняване. В допълнение към социалните аспекти, като например модата, която може да привлече по-уязвимите, има и фактори, свързани с личността, характера или травматични събития, като насилие или пренебрегване от страна на родителите.
Най-честите причини за психологически дискомфорт са:

• потискане на болезнени образи или спомени
• бягство от негативните емоции
• изпадане в ступор или безчувствено състояние
• привличане на вниманието

По този начин самонараняващото се поведение се опитва да измести фокуса от емоционална болка към физическа, която се счита за по-поносима и може да осигури известно облекчение. Така намалява чувството за безпомощност и/или се заявява вътрешното страдание пред другите. Проблемът е, че използването на тези стратегии за справяне с емоциите, може да превърне самонараняването в обичайна практика. А облекчението е временно и болезнените емоции се връщат. Така се влиза в порочен кръг, от който излизането е трудно.

Кои са най-честите рискови фактори

Променливите са много, мотивациите се припокриват, създавайки настроения и ситуации, които не винаги могат да бъдат дефинирани. И все пак могат да се идентифицират някои повтарящи се елементи:

• диагностицирани психични разстройства (гранично разстройство на личността, тревожност, депресия, хранителни или поведенчески разстройства)
• черти на характера (загуба на контрол, импулсивност и емоционална дисрегулация).
• недоволство и срам от собственото тяло
• злоупотреба с вещества (наркотици и алкохол)
• липса на самочувствие
• стресови или травматични събития
• възраст (подрастващите са най-застрашени)
• преживяване на малтретиране (сексуално, физическо и/или емоционално)
• семейни трудности (пренебрегване и конфликти)
• отрицателни преживявания с връстници, дори в училищната среда (тормоз, кибертормоз, самонараняване на приятели или партньори, имитация)
• влияние на социалните медии/видеоигрите/интернет

Разпознаването на този проблем става лесно, тъй като нараняванията трудно могат да бъдат скрити.
Снимка: Shutterstock

Как да разпознаем самонараняващия се

Самонараняването се проявява с доста очевидни физически признаци и необичайно поведение. Сред тях са:

• наранявания по тялото (белези, изгаряния, пробиви по кожата, порязвания, разрези по кожата, ожулвания, натъртвания или други рани), особено по китките, ръцете, краката или гърдите
• покриване на наранените части на тялото с дрехи, дори при горещо време
• признаци на депресия (лошо настроение, импулсивност, сълзливост, липса на мотивация и липса на интерес)
• проява на известна самоомраза
• носене постоянно на остри предмети със себе си

Има и някои допълнителни признаци, които съпътстват често или понякога това поведение:

• склонност към изолация и нежелание за общуване (трудности в отношенията)
• промени в храненето, с намаляване или увеличаване на телесното тегло
• ниско самочувствие и постоянна самокритика
• склонност към скубане на косата или натрапчиво гризане на ноктите
• признаци на злоупотреба с алкохол или наркотици

Физическите последици от самонараняването включват: вторични инфекции, малформации на лицето или крайниците, загуба на зрение или слух, възможни неврологични увреждания, доста дълбоки порязвания или удари по главата, които могат да имат сериозни последствия за тялото, дори смърт, ако помощта не бъде оказана незабавно.
Освен това, в случаи на психопатологични разстройства, заедно със самонараняване, често могат да се наблюдават анорексия, булимия или пристрастяване към алкохол и наркотици.

Как се лекува

Диагнозата е преди всичко клинична и изисква точна анамнеза: клинична история на субекта, наблюдение на поведението и разказ на родителите. Самото лечение обикновено е комплексно, а целите, които трябва да бъдат постигнати са:

• освобождаване от негативните емоции
• разрешаване на междуличностни трудности
• стимулирате на положителни чувства
• предотвратяване на ескалирането на самонараняване в самоубийство
• ограничаване и/или премахване напълно на самонараняващото поведение
• намаляване и/или премахване на рисковото поведение
• подобряване на комуникацията, адаптивния капацитет, качеството на живот и/или медицинските състояния, ако има такива

Интервенциите се фокусират преди всичко върху придобиването на умения за регулиране на емоциите и за справяне със страданието, опитвайки се да прекъснат дисфункционалния порочен кръг, типичен за самонараняващото се поведение.

Деси Тодорова по материали от My Personal Trainer