С най-топли чувства от Рая, която иска да говори за любов

„Написах писмо, което споделям с приятели, познати и интересни хора, които са били част от живота ми по някакъв начин. Пожеланието ми е многославно, типично по женски. Но, за сметка на това - искрено и от сърце, пак типично по женски, пише Рая, която иска да говори за любов.

„Искам да говоря за любов, защото съм влюбена в живота! Обожавам семейството си. Моето най-голямо богатство!!! Обичам да се смея! Обичам в делничен ден без никакъв повод да подредя красиво масата за вечеря, да я украся, да сложа хубави салфетки, да запаля свещи – защото всеки ден е празник, щом е споделен с любимите хора. Обичам да подарявам непоискани усмивки. Обичам тихичко нощем да влизам в стаите на децата, за да остана малко при тях докато спинкат, да ги послушам как дишат, да ги завия и тихичко на пръсти да изляза.“

И сега младата майка на Божидарчо и Алис разкрива своите най-топли чувства, от които на човек му става много мило и хубаво:

Аз лично изпратих една прекрасна и невероятна година, изпълнена с истински емоции, с неподправено щастие и чиста обич! Мога само от сърце да ти пожелая 2019 да е за теб и твоите най-любими хора много по-хубава, отколкото беше 2018 за мен и моите най-любими хора. Последните дни прекарах, наслаждавайки се на тях у дома. А у дома е хубаво - тихо, уютно, ухае на мандарините, наредени по радиатора, на ванилията от прясно изпечените курабийки, на сармичките с кисело зеле, които къкрят в гърнето, на бора, който накичихме с какво ли не, и най-прекрасното на детенце, което спи като ангелче.

Украсихме къщата с неща, които направихме сами и най-вече с детски рисунки. Украсихме я и с много детски смях и грейнали очички. Искам да се опитам да ти подаря малка частица от тази емоция. Не мога да я пресъздам с думи. Мога само да се опитам да съживя моментите на чисто щастие и емоции.

Искам да ти я подаря тази емоция и да те помоля да я скриеш някъде, където да я откриваш тогава, когато ти стане най-криво през годината. На всички ни става криво през годината по някаква си причина. Неизбежно е! Но ти ще имаш тази емоция, да те спасява. Внимавай само да не я скриеш от себе си.

И ще си позволя да споделя още нещо с теб. Не знам дали готвиш, но тази рецепта е лесна. Би трябвало да не е проблем дори за човек, който никога не е влизал в кухнята. А дори и ти да не я сготвиш, все можеш да помолиш някой близък до сърцето ти човек да ти приготви курабийки.

Но преди това малко предистория. Това е рецептата за курабийки на моята баба. Баба Лили беше вълшебница! Невероятна жена, която излъчваше само обич. Баба обичаше да ни прави курабийки за мен, брат ми и малката ни братовчедка. Винаги ни ги сервираше по най-невероятния начин - един леген, пълен с прясно изпечени, ароматни, топли курабийки. Този леген пазеше само за това. Това беше легенът за курабийки. Ако и твоята баба ти е правила курабийки, сигурно са били по същата рецепта.

Моята баба Лили вълшебницата ще е щастлива, че макар и вече да не е сред нас, да може да дарява усмивки. Ето я и рецептата плюс няколко практични съвета от личен опит.

Рецепта за домашните курабийки на баба Лили:

2 яйца, 1 ч. ч. захар, 1 ч. ч. кисело мляко, в която се разтварят 1/2 ч. л. амонячна сода и 1/2 ч. л. сода бикарбонат, 1/2 ч. ч. олио, 4 ч. ч. брашно, 1 пакетче ванилия.

Всичко това се разбърква - ако имаш кухненски робот става на него идеално, ако не - с миксера докъдето може, а после на ръка. Някои баби слагат малко настъргана лимонена кора накрая, моята баба не го правеше, но ако обичаш, не пречи да си добавиш.

След като сместа е готова, започни да оформяш топчета с големината на орех. Често миене и мазане с олио на ръцете помага да се спасиш от много лепкавото тесто. Курабийките се редят в тава. Задължително сложи на дъното хартия за печене (спасява от досадното търкане на тави след готвенето), поръси малко олио отгоре на хартията, разнеси го и реди смело.

Курабийките задължително трябва да са на разстояние една от друга, защото си увеличават обема поне 2 пъти. Отгоре се мажат само с жълтък и се поръсват със захар на кристали. По темата Мечо Пух се е изказал най-точно: колкото повече, толкова повече.

Пече се на предварително загрята фурна, на 180 градуса. Когато станат златисти и отгоре, и отдолу, са готови. Една тава би трябвало да се изпече за около 15 минути.

Дозата е за около 40 курабийки, или 3-4 тави, зависи колко са големи. Всичко (включително и досадната част с изчистването на всички съдове) при добра организация отнема по-малко от 1 час. И абсолютно си заслужава.

И, както казва Бобо, най-важното е да се прави с желание. Вземи от онзи специалния буркан с чиста обич и много желание, поръси ги отгоре щедро и няма как да не ти се получат.

Здрава, светла, уютна и истинска година ти желая на теб и най-любимите ти хора.

С топли чувства, Рая