Моята невероятна история за дъщеря ми, която сама пожела да готви

Как тя приготви Лего торта

14 септември 2020 г.

Събота, рано сутрин. Това е денят ми за събуждане без аларма, защото вярвам, че поне веднъж в седмицата човек трябва просто да се пусне по течението.

Въпреки това в 7:26 душата ми започва да се блъска в клепачите като пеперуда в затворен прозорец и аз отварям очи с чувството, че нещо се случва и това нещо изисква моя контрол. Усещането ми се потвърждава от странен шум, който се носи от кухнята и който със сигурност не е генериран от дълбоко спящия до мен Андрей, моят съпруг. Стряскам се, защото може да е крадец, но после се замислям – кой би откраднал тенджерите ми? Защото тъкмо тракане на тенджери е звукът, който ме връща от света на Морфей.

Ставам тихо и се промъквам към вратата на кухнята, все едно ще нападам в засада непознат враг, но същевременно се чувствам като герой във филм, на когото предстои голямо приключение! И не съм далеч от истината – пред мен се открива изумителна гледка!
Осемгодишната ми дъщеря Ева е

боса, с престилка и … бърка непозната за мен смес с телена бъркалка!

Ако някога някой беше дошъл и ми беше казал, че Ева ще готви, първо щях да се смея дълго, а след това щях да му отговоря, че „нашето момиче яде само домашни спагети или пица“.
Да, за съжаление, тя се интересува от моите разнообразни и балансирани (по скромното ми мнение) храни, точно толкова, колкото аз се интересувам от двигатели с вътрешно горене.

Докато стоя, разсъждавам и наблюдавам с едно око през кухненската врата, все едно съм котка в засада, тя започва да следи с мазното си пръстче нещо в таблета на плота, след това отива до шкафа с тавите, изважда две, прибира едната и после се връща до таблета, чете.

Става ми превъзбудено, мило и тревожно едновременно – все едно е 20 години по-късно и я виждам за първи път да държи бебе, например. Дали ще се справи? Аз вече имам опит, нека да я науча аз! След това, обаче, веднага като ехо чувам всички книги и статии, които съм прочела за детско възпитание и се вземам в ръце. „Катерина, имаш шанс да постъпиш правилно, моля те, възползвай се!“ , казвам си и се връщам към вратата на спалнята, отварям я една идея по-шумно и я затварям по същия начин.

Влизам в кухнята с полуотворени очи, все едно току-що съм се събудила. Казвам „Добро утро!“ с дрезгав глас и се отправям към кафеварката. Правя си кафе, а междувременно Ева вади прясното мляко „Саяна“ от хладилника и продължава да работи без да ме поздрави и, сякаш, без да ме забележи. Вземам чашата с кафе, прегръщам я в длани, вдишвам аромата и гледам дъщеря ми от ръба на чашата.

Мирише доста вкусно!

Правя Лего Торта! Добро утро!

– отговаря Ева ентусиазирано.
Ммм – това е единственото, което успявам да кажа, защото обмислям следващия си ход.

Ева започва да „изпуска“ бисквити в купичката мляко, а после да потапя ръце до китки и да вади мокрите правоъгълничета, а аз си представям какво би казал баща ѝ на тази гледка – вероятно нищо, защото ще е припаднал. Все пак, той е човекът, който има отделен нож за кашкавал. За щастие Андрей продължава да спи, а аз продължавам да пристъпвам през тази нова ситуация стъпка по стъпка.

- Изглежда доста интересна рецепта. Имаш ли нужда от помощ? – питам с полуинтерес.

- Чакай да видя – отговаря Ева и забива нос в таблета. – М-не, другото вече е лесно!

- Поне да приготвя чинии за поднасяне?

- Може, да! Може ли да ги извадиш? – казва моята не-толкова-малка нова готвачка и хваща с мокри от мляко пръсти лъжица, започва да гребе от крема, който е разбъркала, а аз продължавам да благодаря на ум за дълбокия сън на баща ѝ.

Докато изваждам чиниите, започвам да мисля: тази Лего Торта ще се яде сега… за закуска? Трябва да коментирам това! Всъщност, трябва ли да коментирам това? Защото фактите са следните:

1. Моето момиче е проявило инициативата да готви

2. Моето момиче е избрало домашна храна

3. Моето момиче е станало рано в събота и прави неща градивно

4. Всичко е спокойно и мирише все по-вкусно

Всъщност, какво значение има дали веднъж тя ще яде торта за закуска? Това по-важно ли е от факта, че дъщеря ми е на крилете на вдъхновението и твори? Мълниеносно взех решение: заставам напълно зад нейното решение и се гордея с нея!

Няма да скрия, че очите ми леко се насълзяват, но решавам да бъда силна и да се държа, все едно всичко е съвсем нормално. Присламчвам се съвсем незабележимо към таблета и се взирам в екрана. Виждам рецепта от Малката Готварска Книжка за Големи Лакомници на „Саяна“, която бях свалила преди няколко дни и дори не бях намерила време да я разгледам. Явно Ева се беше поровила и беше попаднала на нея.

Това са чудесата – поредица от случайни неслучайности.

След като Лего Тортата е готова, предлагам на дъщеря ми да я въведа в изкуството на „чистенето след готвене“, като аз свършвам основната част, но така се получава, когато работиш за велики главни готвачи.

Когато Андрей се събужда, първо коментира одобрително аромата на ванилия, който се носи в кухнята. После понечва да вдигне вежди и да оспори нетрадиционния избор на меню, но аз присвивам очи в отговор и той благоразумно замълчава и просто се усмихна. Все пак не се сдържа и коментира, че може би е трябвало да оставим тортата да стегне в хладилника, но Ева казва нехайно: "Знам. И в рецептата пише така, но още не съм пораснала достатъчно, за да имам толкова търпение."
И темата е приключена.
Закусваме, смеем се и въобще не се преструваме, че харесваме храната, защото това е най-вкусната неизчакана да стегне торта, която някога съм яла!

Нямах търпение да споделя тази история с вас! Приканвам всички читатели да опитат магията на готвенето рамо до рамо със своите наследници – свалете си Малката Готварска Книжка за Големи Лакомници на „Саяна“ от ТУК … се насладете!
Да ви е вкусно!

Коментари
Последни видеа