4 полезни стратегии за справяне с тригодишния тиранин

Тригодишното хлапе определено умее да опъва нервите на родителите си и с лекота да ги „вади“ от кожата. Но то не го прави нарочно, нито за да ги ядосва. В тази възраст то осъзнава своето „Аз“ , опитва се да бъде самостоятелно и да налага и защитава своите желания.
Прави го по свой начин. Хем иска ( и не винаги знае какво точно иска), хем не умее достатъчно и винаги се нуждае от помощ и подкрепа от възрастните. А това води до конфликт.
Най-очевидните признаци на такава криза са негативизмът (желанието да прави всичко на обратното, само защото искането идва от мама), инатът и своеволието („ Ще се справя сам”), деспотизмът (става „домашен тиранин” при това ревлив до истеричност), обезценяването (детето спира да цени нещата, които толкова много е обичало преди) и протестът („Не искам жълтата чаша, макарони, тези обувки ...).

Като цяло, усещането е, че живеете в минно поле: конфликтите сякаш възникват от нищото.

Момиченце пищи и се налага. Снимка: Shutterstock

В  пръвата част на материала изброихме няколко полезни стратегии за справяне с истериите: вземете пример от кучето-майка с 12 кученца на гърба си, дръжте се като треньор- вие сте спаринг партньор на хлапето и трябва да го учите на отбранителни и нападателни стратегии, поставете правила, но бъдете гъвкави ...

Сега продължаваме. 

Търпение и само търпение

Основното е търпение, спокойно лице (без агресия) и последователност (ако забраните 100 пъти и разрешите само веднъж същото, хлапето ще крещи, докато посинее).

Сега е моментът да поставите граници – да обясните простичко какво е позволено и какво не.
Не трябва да има много забрани, но тези, които съществуват, трябва да бъдат категорични на 100%. Без да прикалявате.
Всичко, което не застрашава живота и здравето, може да бъде позволено.
На теория единствените забранени неща са удрянето, хапането, плюенето и хвърлянето на пясък върху други хора.
Пресичането на улицата, шосето е разрешено само, ако държи ръката на възрастен. Хвърлянето на вещи е забранено.
И може да взема ВСИЧКО, някои неща сам, а други заедно с възрастен и после да ги върне на мястото им.

Вместо "не може" може да кажете "опасно".
Но е ВЪЗМОЖНО (и е разрешено) да изпадне в истерия, да крещи и да прави сцени. Обезателно му кажете: ТИ МОЖЕ да викаш и да крещиш, но докато го правиш, аз нищо не разбирам. Когато се успокош и ми кажеш какво искаш, и ако е възможно, ще ти го дам.

Дайте максимална независимост и избор

Дете, което е разхвърлило иглачки по пода. Снимка: Shutterstock

„Тръгваме за разходка. Синият панталон ли ще облечеш или жълтия? Искаш ли краставица или морков?“ Две опции – не повече.
Този трик работи при някои деца и те, увлечени в избора си, забравят, че преди пет минути изобщо не са искали да се разхождат.
Оставете вашето дете да прави повече неща само, това е наистина важно за него.

Опитайте се да не му казвате какво да прави, а предлагайте, молете за помощ, благодарете и търсете съвет.
Нека почувства, че е човек, чието мнение е важно за вас, не се опитвайте да пречупите ината му.

Говорете

Понякога помага техниката на говорене на специален детски език.

Има 4 основни правила.

1. Използвайте кратки фрази - не повече от три до пет думи.

2. Повтаряйте ги с интонация, която имитира детето (няма смисъл да говорите тихо, бъдете както и хлапето по-емоционални).

3. Постарайте се да придружите това с правилни жестове и изражение на лицето.

4. Изражението на лицето трябва да съответства на ситуацията.
Например, ако детето е ядосано, защото иска играчка. Пробвайте ето така. Кажете доста високо и с разстроен тон, изразявайки съчувствие с целия си вид: „Ядосано си. Ти си ядосано. Ядосано си! Искаш играчка. Играчка. Да, ядосано си и искаш играчка."

Като цяло този начин на говорене може да изглежда странен, но за много хлапета техниката действително работи, защото се успокояват от факта, че са разбрани (дори и възрастните).
Също така помага да говорите за емоциите си. "Яд ме е, че хвърли колата и я счупи" вместо "Какво лошо момче си, счупи играчката!"
И разбира се, го хвалете повече за доброто му поведение.

Запомнете: не сте сами

Разговорът с родителите на други три- или четиригодишни деца понякога може да бъде много полезен.
На първо място, винаги е хубаво да знаете, че не сте сами и че много хора вече са се сблъсквали с подобен проблем преди вас.
Кой, ако не те, ще ви изслушат, разберат и ще ви съчувстват.
Второ, те всъщност могат да дадат полезни съвети въз основа на собствения си опит. Основното нещо е да не се отнасяте към съветите пренебрежително.

Вярно е, че всички деца са различни и това, което работи за едно, може да е напълно безполезно за друго, но нищо не пречи да опитате.
Ако нямате приятели с деца на подходяща възраст, винаги можете да потърсите специализирани форуми или онлайн общности.

Наградете себе си

Това е най-приятното и необходимо.
Всички ние сме човешки същества със своите слабости и понякога не може да не креснем на детето или дори да го заплашим, защото прекалява и „определено прави всичко, за да ни лази по нервите“.
Но ако все пак сте успели да спрете навреме, да издържите кризата и да се справите с избухването на сина / дъщеря си, не забравяйте да се похвалите и дори да се „наградите“ с нещо хубаво. Това ще е силен стимул, следващият път да сдържате нервите си.

И ако всички правила не работят (и рано или късно това се случва на всички), помнете: тази възрастова криза определено ще мине и по-бързо, отколкото си мислите сега.

Запазете спокойствие, просто запазете спокойствие. И – успех!

По материали на deti.mail.ru , Мона Василева