4 стратегии за справяне с детския гняв

Начинът, по който ние реагираме на гнeва на малчугана, моделира поведението му. А гневът му е силен и ярко изразен, защото нервната му система още е незряла и много малки дразнители могат да я възбудят. Детето изпада в гневен изблик, а няма ресурс да се овладее и да се успокои само.

И, ако ние, възрастните, имаме някаква система – да броим до 10, да дишаме дълбоко, да гледаме в една точка – все стратегии, които сме постигнали с години опит, те нямат тези възможности. Урокът как да овладяваме гнева, се учи цял живот, обяснява детският психолог Галя Даскалова.

Тя прави кратък анализ на най-честите грешки, които допускаме в стремежа си да успокоим гневното и ядосано хлапе, както дава и 4 стратегии, с които да се въоръжим за критичните ситуации.

Галя Даскалова е магистър психолог, специалист по детско-юношеска психология с дългогодишен опит като консултант на деца и техните семейства. Тя консултира също така и институции, работещи с подрастващи.

Децата нямат тези стратегии, с които разполагат възрастните. И техните изблици не гняв са доста по-чести и по-ярки.

В повечето случаи те избират да направят демонстрация пред „публика“, на шумни обществени места, но спокойствието и тишината в дома също не са защитени от гневните прояви на хлапетата.

Правото на гняв

Много важно е родителите да зачитат едно основно право на детето: и то има право да се сърди, да е ядосано и да е гневно. И не бива да опитват да го успокоят със стандартните разумни доводи: „Хайде сега, защо се ядосваш, спри да плачеш, какво толкова е станало ...“.

Защото детето няма да ги чуе. И, ако използвам картинно обяснение, е все едно да наливаш спокойствие през фуния, обърната обратно – да наливаш през тесния ѝ отвор. Който е пробвал, знае, че не се получава. Колкото детето е по-гневно, толкова по-трудно ще го успокоим с тези клишета.

От друга страна, ще затвърдим у него убеждението, че с този нервен изблик то печели внимание.

Ние разсъждаваме разумно, докато детето е потънало в емоция. Няма как с рационална мисъл да въздействаме върху емоциите. Какво да направим? Ето четири стъпки, които ще помогнат.

1. Добре е да "преведем“ на детето емоцията

Да му кажем: „Да, разбирам те, ти си ядосан, защото Гошко ти е взел камиончето и го е счупил. Затова и ти хвърли пясък върху него, но…“ 

Нека зачетем правото на детето да е гневно. И веднага да кажем, какво е добре да направи. „Хвърли пясък, но не е добре да се постъпва така.“

Трябва да покажем разбиране, съчувствие, емпатия и да посочим правилния начин на реакция.

2. Да проявим съчувствие

Детето не може да назове емоциите си. И трябва да се възползваме от тези моменти, за да го научим да разказва за тях.

Моята дъщеря в тези моменти казваше: “Не разбираш ли, че не мога да се успокоя сама, имам нужда да ме гушнеш!” 
Тя не е измислила сама фразата, постигнала съм го, защото съм ѝ обяснявала.

Добре е в момент, когато детето е спокойно, да му разказваме. „Когато гледаш лошо, значи си ядосан. Не си в настроение, нали?“
Така малко по малко ще го научим да назовава емоцията и да знае какво се случва с него.

Друга грешка на родителите е да демонстрират олимпийско спокойствие, а след това да избухнат. Детето набира скорост в гнева си, майката стои и стиска зъби, все едно нищо не се е случило, и в един момент нервите ѝ не издържат и започва да вика. Или пък таткото се намесва с по-крути мерки. Подобно поведение не помага, защото детето си го превежда по грешен начин. То смята, че за да му обърнат внимание, гневът му трябва да ескалира и да стигне някакъв връх.

3. Да сложим граница

В ситуация, в която гневният изблик на детето набира скорост, може да се пробват 3 мерки. Да предупредим, да бъдем по-строги и категорични в налагането на някаква граница.

“Да, разбирам те, че не искаш да ходиш на детска градина, но това е правилото.“

Защото често се случва детето да изпадне в истерия на вратата, родителите молят, убеждават, а детето с това поведение само се опитва да печели внимание.

4. Да бъдем категорични

Нужна е твърдост и категоричност. Не казваме: “Да, може би, ако… или хайде, ще видим утре.“ Защото, ако детето усети, че не сме сигурни, че сме склонни да отстъпим, или че се колебаем, то ще пробва да ни провокира още.

Спокойно и категорично заявяваме, че това няма как да стане. И така поставяме граница.

Родителите никога не бива да забравят, че начинът, по който те реагират на нервните изблици на детето, на практика е начин, по който го учат оттук нататък то да овладява гнева си. И, ако родителите са избухливи, крещят или посят, няма как да искат от детето си да бъде спокойно, овладяно и премерено същество.

Записа: Веселина Мончева

С детския психолог Галя Даскалова може да се свържете на тел.: 0888 611 872 или на мейл: galyahdaskalova@abv.bg