5 оръжия срещу детските истерии

Детските истерии са част от живота и са познати на всеки родител. Истината е, че и хлапетата, и родителите ги преживяват трудно.
Семейният консултант Джеси Боненкамп разказва как да погледнем на тези епизоди от друга гледна точка, така че да не изпитваме безсилие, вина или пък бяс, когато детето вика, крещи и се тръшка на земята.

1. Не приемайте истерията като свой проблем

Винаги помнете, че детето не прави нищо нарочно. То не се старае да ви досажда, злепоставя или да ви накара да се чувствате неловко.
За него истерията е един от начините на комуникация.  

Трябва да признаем, че и за нас, въпреки че сме възрастни, е трудно да превъзмогнем и бързо да преглътнем разочарованието и гнева, които могат да ни залеят като мощна вълна. За детето е още по-сложно да се справи с тези негативни чувства. Но то определено не иска да ви извади от кожата. Просто не може да се справи с определени емоции.

2. Бъдете помощник, не съдия

Много родители така се объркват, когато детето изпадне в истерия, че не знаят как да реагират. Има една проста и работеща схема.
Първо обяснявате на детето какво се е случило с него, какво то е почувствало, а след това със спокоен глас слагате граници (ако се налага).

Ето така например: „Знам, че не ти се иска играта да свърши, за да идеш да си измиеш зъбете преди лягане. И се разсърди така, че сигурно ти идва да ме удариш. Знам, че е страшно неприятно да се отделиш от интересната игра. Не е разрешено обаче да посягаш“.

Или: „Да, ти искаше макарони с друга форма, разбирам те. Ти очакваше, че ще са буквички, а аз приготвих спирали. Ти се разочарова и се разсърди. Но аз не разрешавам да хвърляш храна по пода.“ 
Пробвайте по този начини. Може да успеете да укротите гнева на детето, вместо да крещите: „Как може да се държиш така!“

3. Не се опитвайте да спрете истерията

Това е най-деликатният момент. Не е лесно да сте край дете, което пищи, рита, лежи на пода или се опитва да ви ухапе. Всеки иска да прекрати възможно най-бързо тази сцена (особено, ако има и публика, която ви наблюдава осъдително). Не е добра идея да опитате да спрете истеричния порив.

Представете си, че нашите емоции са тунел и вие минавате през него като дълъг влак. Няма как да завиете, нито да пропуснете тунела.
Така е и с емоцията – тя трябва да се изживее докрай, за да се изчисти. На хлапето ще му олекне автоматично, след като се накрещи и наплаче на воля.
Като правило – родителите чакат края на истеричния пристъп, а детето е добре да изпусне парата до дъно. 

4. Не го оставяйте насеме с истериите му

Децата, особено малките, които не са навършили 5 години, много трудно сами се справят с емоциите си. Важно е те да получат нашата помощ.
Детето трябва да има надеждна скала, за която може да се хване, в това време, през което вълната от емоции го залива от всички страни. То трябва да разбира, че възрастните винаги са редом с него и истерията никак не влияе на вашите близки отношения и любов.

Именно затова не бива да оставяте детето само в този момент. Отведете някъде на тихо място и останете заедно с него.
И забравете често прилагания подход: „Отивай си в стаята, за да помислиш добре как се държиш!“

5. Не го осъждайте за това, което чувства

Децата още се учат как да посрещат различните емоции да ги управляват, затова ние в никакъв случай не бива да им внушаваме, че техните чувства са лоши или са неправилни. Помнете сравнението с тунела.
Ние сме длъжни да показваме на децата как да преминат през него. А не да затворим изхода и да ги оставим вътре, без помощ.

Нашата цел е да научим децата да не изпадат в паника или в истерия при среща със силна и негативна емоция.
Вместо да говорите: „Е, стига си ревал, всичко е наред“ или „Престани да се тръшкаш за такива глупости!“  е по-добре да го уверите, че разбирате защо е разстроен. Не може, разбира се, да му разрешите да се въргаля по пода, да чупи и да хвърля предмети.
Нужно е да се сложат граници. Да му обясните как може да се държи и как не бива, но без да осъждате неговите чувства.

Прегърнете го, успокойте го, дори в дадения момент да ви е срамно и неудобно заради неговото поведение.
Всички ние искаме да отгледаме адекватни хора, които могат да контролират своите емоции и да общуват с околните спокойно и с уважение.
Главното е винаги да помните, че възрастните тук сте вие – и вие никога не бива да се чувствате безпомощни.
Работещата схема е: поддържане, насочване  и меко слагане на граници на агресивното поведение.

Мона Василева