„Иди си в стаята!“ и още 2 фрази, които не трябва да казваме на разстроеното дете

Всеки родител добре познава детските истерии – без никакъв видим повод хлапето се въргаля по пода и пищи, тропа с крак или бие с юмруци по леглото.
И в този момент, дори родителите с нерви от въже, не издържат и съскат през зъби: „Иди си в стаята! " 
Или в по-гневен вариант „Марш в стаята“ . Те имат в арсенала със заплахи и още няколко фрази.
Защо в този момент не е добре да използват заплахи и защо те само влошат ситуацията и наливат масло в огъня,  обяснява психолог.

„Какво не е наред?“

Дете, което плаче. Снимка: Shutterstock

Питате го с леден тон какво пак не е неред? Няма как разстроенето дете да ви отговори на този въпрос. Може би, ако можеше, нямаше да изпадне в истерия. А в състояние, в което не се контролира, то изобщо не е готово да анализира своите мисли, чувства и състояние.
Вместо да търсите причините, в този момент е по-добре е да се опитате да го разсеете и успокоите. Например, кажете му, че виждате, че не всичко с него е наред и, че му е трудно. Предложете му своята помощ, прегърнете го, докато се утеши.  

„Иди си в стаята, докато се успокоиш!“

Тази фраза има различни варианти. „Иди в другата стая и се върни, когато се успокоиш!, например.
Много добър съвет, особено когато може да затворите вратата на тази стая и да не чувате риданията на детето.

Преди обаче да кажето това си спомнете когато са ви наказвали така като дете, как сте се чувствали. Дали сте се успокоявели сами, когато родителите са ви „изпращали в изгнание“, за да си помислите добре за своето поведение.
Децата все още се учет да се справят с емоциите си.

Майка прегръща детето си. Снимка: Shutterstock

Затова най-добрият вариант би бил да отидем в стаята с хлапето и да обсъдим заедно неговите чувства и емоции.
Да му обясним, че това се случва с всеки. Да го прегърнем и да му говорим нежно. 

„Всичко е наред!“

Фрази като тези също трябва да се избягват.
Казваме ги, защото се чувстваме зле, когато детето ни е разстроено и когато сърцераздирателно плаче. Ние просто искаме да е добре. 
Но когато казваме, че всичко е наред, ние сякаш подценяваме неговите чувства, болка и разочарование. И му вменяваме чувство за вина, защото когато то страда, и ние също се чувстваме зле.

В такъв момент е по-добре да му кажем: „Изглеждаш разстроен, добре ли си?“

Това позволява на детето да разбере, че е добре да дойде при вас и когато е тъжно, и когато е щастливо.

Мона Василева