Календар на детските кризи

Не се учудвайте, ако вашето тригодишно дете изведнъж стане самостоятелно.
На тази възраст то започва да осъзнава своята индивидуалност. Старите начини на поведение спират да работят: то има нови възможности и ще ги използва.

За да му помогнат да преживее възрастовата криза, родителите трябва да покажат, че са не само мама и татко, но и истински приятели, които могат да му помогнат да разберат света и да се впише в него,  съветва детският психолог Денис Визер и обяснява защо детските кризи не са чак толкова страшни, ако подителите знаят какво да правят.

Кризите от 0 до 14

Най-известната – кризата на третата година, е само един от поредицата трудни периоди, свързани с възрастта.
Всичко започва с кризата на раждането и още тогава можете да разберете как ще протекат останалите.
Следва криза на първата година – детето започва да ходи и да опознава пространството наоколо, светът му изведнъж се оказва по-голям от обичайното легло и стая.

На тригодишна възраст детето започва да се чувства отделна личност и тества границите на своята независимост. Често това е придружено с истерии, крясъци и скандали – то иска да използва всичко, което е открило.

Снимка: Guliver /Getty

- По време на кризата на 5-ата година, то започва да се състезава с татко за вниманието на мама. По това време хлапето активно развива фантазията си.

- На седем или осем години започва социалната криза - то тръгва на училище и цялото семейство и в криза. Детето получава първите оценки и родителите за първи път излагат продукта на своето възпитание пред обществото, обясняват психолози.

- И накрая, тийнейджърската криза донякъде прилича на кризата на 3-ата година – това е нов кръг на независимост и отделяне от родителите. Детето се чувства като възрастен, изисква различно отношение: "Не влизайте в стаята или поне чукайте."
Тийнейджърът иска да бъде изслушан и да вземете предвид неговото мнение.

Снимка: Guliver /Getty

Хитри подходи за родителите

1. Избягвайте авторитарното отношение. Не забравяйте, че имате пред себе си личност (макар и нисичка още на ръст).

2. Подкрепете интересите му. Помогнете му да инвестира време в неща, които то вдъхновяват.

3. Насърчавайте независимостта му (в рамките на разумното, разбира се).

4. Търсете компромисни решения в конфликтни ситуации.

5. Оставете детето си свободно да избира. Изборът носи отговорност и независимост. Ще видите, че един ден ще се гордеете с това.

Защо кризите са полезни

Детските кризи са необходим етап от развитието, стартова площадка за хлапето.
Кризите са полезни, защото му помагат да расте. Те градят независимост, воля, гордост от постиженията си - това са много полезни качества.
Няма нужда да се борите с кризите. Думата "борба" изобщо не се вписва тук.
Кризите трябва да се преживяват.
Необходимо е да помагате на детето да премине през тях и да не му пречите.
Например, ако едно тригодишно дете се стреми към самостоятелност и иска да опита силата си, тогава нека си обуе обувките или да помогне като носи торбата за боклук, ако иска.
Родителите често пречат и спират стремежа му да прави нещо само. Ако не му позволите на 3 години да пробва, тогава в юношеството не бива да се оплаквате, че „той не иска нищо и просто лежи на дивана“.
За да преживее кризата от полза ще са всички методи: кръжоци, спортни секции и детски лагери. Безспорната полза от лагерите и всички групови занимания е общуването. Сега общуването е доста ограничено, детето е доста по-затворено у дома. Лагерите, зеленото училище и спортните школи му позволяват да общува с връстници извън училище и извън социалните мрежи.
Мона Василева