Мамо, плачи

Има хора, на чиято издръжливост на пръв поглед човек може да завиди. В стресови ситуации те не губат присъствие на духа, не изглеждат паникьосани. Не изразяват дива радост, когато са щастливи, не проронват и сълза в дъблока скръб.
Сякаш са „железни хора“.
Но какво всъщност се случва в душата им ?
Външната сдържаност не означава, че човек наистина не чувства нищо. И често този, който изглежда безчувствен и студен, всъщност е много чувствителен и уязвим.

Ако и вие постъпвате така, сдържате чувствата си, не плачете за да не разстройвате детето и да не му давате лош пример, е време да се запитате. Защо?
Какво лошо има в това да изплачете тъгата, болката, негодуванието си и да се разтоварите от мъката.Защото тя се трупа в душата и бавно ви разболява.
Как да извикате сълзите  съветва  психологът Михаил Лабковски.

Сърце като лед

Има хора, които наистина са „студени“ и не са особено емоционални. Това се случва, ако човек е флегматик по рождение и е интровертен. Той не усеща дискомфорт и обикновено е спокоен.
Ако обаче се чувствате зле, защото не можете да изпуснете парата и да поплачете, това е друг въпрос. Възможно е да имате „вътрешна забрана“ да показвате емоции. И сте си я поставили сами. Защото сте убедени, че да показваш емоции и да плачеш, издава слабост и трябва да се контролирате във всяка ситуация.

Жена, която мисли. Снимка: Getty

Всичко започва от детството

С този проблем често се сблъскват онези, които в детството постоянно са чували: „Само слабите плачат“, „Момчетата не плачат“, „Сълзите няма да помогнат“, „Приличаш на малко момиченце, когато цивриш така“, „Спри, дръж се като голям човек.”

Емоционалната въздържаност е много често срещан проблем. Корените й са „заровени“ в семейството и във възпитанието, което сте получили още от раждането. Така са отраснали вероятно вашата майка, баба ... И в резултат сте „наследили“ и сте приели идеята, че има срамни, недостойни чувства, които никога не трябва да се показват публично.

Как мога да се разплача

Психологът Лабковски препоръча две ефективни упражнения.

Първо се опитайте да останете насаме със себе си и включете тъжен, сърцераздирателен филм. Не е необходимо героите във филма да се сблъскват с проблеми, които ви карат да се тревожите. Основното е сюжетът да ви докосва на емоционално ниво.
Ако все още не можете да плачете, се запитайте какво точно чувствате? Какво ви тревожи ?
Чувствайте се свободни да кажете на глас всичко това.

Вторият начин е да изразите чувствата си е чрез писане, рисуване, танц ... или някакъв вид себеизразяване, което откриете.
Можете да нарисувате своите преживявания, да напишете история или песен за това, да танцувате или пеете ...
Изберете метод, който ви допада .
Ако нищо от това не помогне, по-добре е да потърсите помощ от специалист.

Мона Василева