Не му го спестявайте: добре е детето да се ядосва, да е тъжно, да завижда

Всички сме възпитани по този начин: да сме весели, любезни и да не увисваме нос. Когато плановете се провалят, твърдим, че е за добро. Опитваме се да избягваме негативните емоции. Никой не харесва мрънкащи, оплакващите се хора.
И най-голямата родителска заблуда е , че детето няма нужда от негативни емоции.
Предпазват го, защитават го, а когато то се изправи пред провал,  се чувства изгубено. И не може да реагира правилно.

Училище за адекватни родители

„Не обичам да разделям емоциите на добри или лоши. Всички те са необходими и важни, това е част от нашата еволюция. Много от тях са ни дадени, за да оцелеем. Например, страхът е необходим, за да спасите живота си или този на детето. Агресия, гняв - да отстоявате себе си, да защитавате интересите си и границите си. Разбира се, всичко това трябва да е разумно, здравословно, ако щете, екологично - в умерени количества", обяснява семейният психолог Виктория Дмитриева.
Как да уцелим мярката, е трудно да се каже.
Детето трябва да бъде научено да изразява всяка емоция. Учете го – точно както го учите да яде с вилица, да използва салфетка, съветва психоложката.  

"Аз съм ядосан"

Детето може дори да прояви агресия: например да ухапе майка си, когато е разсеяна по време на хранене. Когато поотрасне, може да хвърля пясък, когато защитава своите граници, своите интереси. Това е естествена агресия. Всеки човек я проявява. Но по някаква причина родителите започват да я потискат: не се ядосвай, не се карай, не бъди груб ...
Детето задържа всичко в себе си и е като една „пренавита пружина“. В един момент пружината  ще се изправи, но в грешната посока.
Когато забраняваме на детето да се ядосва, това може да доведе до автоагресия – да насочи гнева към себе си. Възрастният познава това чувство.

Съвет на психолога
„Вместо забрани, разпознавайте и назовавайте агресията. Кажете директно: „Виждам, че си ядосан, това е нормално“.
Основното е да освободите емоциите на детето. Не му се карайте, че ги проявява.  То още не се е научило да ги управлява. Ако смятате, че това са първоначалните прояви на агресия, можете да му предложите да бие възглавницата, за да изхвърли емоциите си.
Ако това е конфликт между братя и сестри, например, можете да им предложите война със снежни топки, (или със топка от хартия). Забавно е и разтоварва емоциите. Нека детето се ядосва, тропа, крещи, пищи ... така ще расте по-здраво.

"Тъжен съм"

Най-тъжната възраст за едно дете е на 6 години.
Психологът обяснява: тъгата сама по себе си е добра емоция. Няма нужда да се страхувате от нея. Напротив, тя прави възможно да забавите ритъма на живот и да помислите малко, да успокоите нервната система. И в тази ситуация най-лошото, което родителите правят е да се опитват да развеселят детето.
Това е емоционално насилие. Ние принуждаваме детето да чувства не това, което иска. За съжаление родителите трудно понасят детето им да тъгува. Те започват да мислят, че то е тъжно, защото възрастните са направили нещо нередно. И веднага се опитват да го забавляват по всякакъв начин.
Или още по-лошо - започват да му се карат. Например, как така си тъжен, имаш милион играчки и всичко ти е наред.

Съвет на психолога
Няма нужда да предпазвате детето от тъгата. Както при страха, емоцията трябва първо да бъде разпозната и назована. В идеалния случай не го казвайте вие, а попитайте детето как се чувства. Да, не е сигурно, че то ще отговори.
Понякога то дори не разбира какво се случва с него. И ако каже, че просто се чувства зле по някаква причина, тогава можете да му кажете: Да случва се понякога. И много често това е полезно.
Важно е да преминете през този тунел от емоции заедно с детето – от началото до края. С времето това става по-лесно.
Можете да му зададете въпрос и да го попитате как можете да помогнете. Може би един ще поиска да бъде прегърнат, друг да остане сам, трети да напусне стаята и да затвори вратата след себе си.

Снимка: Getty

„Завиждам"

От гледна точка на психолозите завистта е обратната страна на възхищението.
Когато харесваме един човек или харесваме какво прави, какво притежава, започваме да завиждаме. Проблемът е, че често завистта унищожава този, който завижда.
Детската завист обаче е специална. Хлапетата искат това, което има приятелят или приятелката в детската градина, братът или сестрата. И първата задача на родителите в този случай е не да се карат, да не казват, че не е хубаво да се завижда, а да стигнат до дъното на проблема.
Много често децата се присъединяват към желанията на други хора.. Това не са техните „списъци с желания“. Наистина няма нищо лошо в това да искаш това, което има някой друг. Всички се учат чрез подражание и имитация.

Съвет на психолога
Ако детето ви завижда на някого, му кажете, че това е добре. Тоест, задайте положителен вектор. Защо е добре? Защото всеки го прави. Ние не завиждаме за нещо, които ние самите никога не можем да направим или да получим. И така, чудесно е, че тази завист се е появила: тя подчертава способностите на детето, талантите му, показа, че то може да постигне нещо.
И все пак, за да се справите със завистта, го научете да се възхищава. Тогава ще разбере, че е възможно да завиждаш по здравословен начин.

"Обиден съм"

Децата често се обиждат. Понякога без причина, понякога с причина. Негодуванието е много разяждащо, особено ако детето има остро чувство за справедливост. И така е при повечето деца.
Хлапето се опитва да внуши на другите чрез своето негодувание, че не трябва да бъде третирано така. Ние възрастните, можем да го изразим с думи. А детето все още няма такива механизми, така че се обижда от най-малката причина. Всъщност то трябва просто да каже: "Не можете да постъпвате с мен така. Това не ми харесва."

Съвет на психолога
Първо трябва да разберете причината. Ако тя е уважителна, говорете с детето. Кажете му: "Да ти призная, имаш право да се обиждаш. Ситуацията беше неприятна."
След подобни думи, обикновено детето престава да се обижда. И не е нужно да правите нищо друго.

Мона Василева