Хлапето категорично отказва да пробва нова храна

Има такива деца. Щом видят в чинията си непозната храна, категорично отказват да я ядат. Дори не искат да я пробват.

Подобно поведение има и „диагноза“ - неофобия, а феноменът не е напълно разгадан от науката. Има предположения, че е атавизъм. Защитен механизъм, който е помагал на пещерния човек да не се отрови от непозната храна. Обяснението с нищо не помага на тревожните родители, които искат децата да се хранят разнообразно, за да се развиват правилно.
Как, без да насилват детето, да решат проблема, разказва лекарят диетолог Елена Мотова пред deti.mail.ru.

1. Не превръщайте храненето в драма
Хранете се заедно с детето в спокойна обстановка – не го принуждавайте да яде това, което не иска и не коментирайте какво е изяло. Колкото повече внимание отделяте на темата, толкова по-зле става. 
Не приемайте храненето като специална мисия. Възползвайте се от семейните обяди и вечери, за да покажете добър пример. Опитвайте се на масата да има поне едно ядене, което детето обича. 
Не се изкушавайте да готвите за детето отделно, ако отказва всичко, което сте направили за семейството. И продължавайте да му предлагате нови храни.

2. Планирайте храненията

Закуска, обяд и вечеря трябва да стават по едно и също време на деня. На едно и също място и маса, без телевизорът да е включен или пък с таблет на масата.
За малкото дете нека порцията да е малка. И е добре да няма междинни хранения.
Може да дадете сок или млечен продукт, заедно с основното хранене, но не и между тях. В това време „кухнята" няма да работи. 
Разрешено е да давете само вода.
Храненето не бива да се проточи повече от 30 мин. Ако до този срок хлапето не е приключило, вдигнете масата, без коментари.

3. Бъдете търпеливи с новите храни

Непознатата или нелюбима храна трябва да се предлага заедно с познатата и предпочитана от детето.
Според различни изследвания, необходимо е новата храна да бъде предлагана 10-20 пъти, преди то да посегне към нея.

Запознанството с храна става, когато детето я помирише, пробва парченце, а едва по-късно му сипвате порция.
По време на сензорното развитие (1-3 години) е важно хлапето  да се запознае с различни вкусове и текстури – затова се препоръчва то да яде с ръце.
Предлагайте му ярко оцветени продукти, такива, които може да държи  в ръка, да  смуче и ближе, да откъсва малки парченца.
Децата са чувствителни към температурата. Нека тя да е топличка, не гореща.

4. Уважавайте апетита на детето 

- Ако детето каже, че не е гладно, не го принуждавайте да яде. 

- Не го примамвайте и подкупвайте с обещания: „ако ханеш това, ще ти дам ...“

- Не го карайте и да дожяда всичко до дъно. Това само задълбочава проблема и то по-трудно ще осъзнае сигналите за глад и засищане.

- Храната трябва да е на малки порции. Така че детето да си поиска допълнително.

- Има храни, които децата, както и възрастните, не обичат.  Важно е да помните, че те трябва да бъде заменени с друг продукт от същата хранително група.

5. Безкрайният избор не помага

Отговорност на родителите е какво, кога и къде яде детето. То отговоря само за количеството, което изяжда.
И ако детето е злоядо, най-честата грешка е да го питате какво иска да яде. То просто не знае какво иска, и затова ще отхвърля всички предложения.

6. Потърсете специалист

Ако детето е здраво, активно и се развива според нормите за възрастта си, няма защо да се тревожите, че не получава с храна, това което му е нужно. Важно е как е балансирано менюто за цялата седмица, не на едно ядене.
Ако се притеснявате много, говорете със специалист. Причините здравото дете да не яде определени храни са различни – генетични, възрастови особености, сензорни възприятия свързани с определени храни, проблеми с дъвченето и др.

Мона Василева