Интимофобия или с какво е свързан страхът от психологическата близост

Днес да си намерите партньор за една нощ е по-лесно, отколкото всичко друго на света: все повече хора не искат да се обвързват със задължения и предпочитат да живеят сами, като рядко завързват нови познанства през приложения като Tinder, тъй като ги смятат за неутрална територия. Психолозите смятат, че нежеланието за встъпване в сериозни отношения е свързано с интимофобията, която наричат епидемията на XXI век.

Какво е това?
Интимофобията е панически страх пред психологическа близост с партньор, като и двата пола са еднакво подложени на нея.
Основната причина за възникването на състоянието у жените е страхът да не попаднат в зависимост от мъжете, особено след началото на съвместен живот и появата на общо дете. Дори и днес, когато мъжете гледат все по-благосклонно на идеята да полагат грижи наравно с жените за децата си, символичен процент от тях решават да излязат в отпуск по бащинство. Така че колкото и успешна и независима да е една жена, почти сигурно е, че в даден момент ще й се наложи да остави кариерата си за известно време.

„Днес дамите наравно с мъжете имат собствени постижения, заемат високи постове, лидери са в различни сфери“, казва рускинята Олга Романив, основател и мениджър на сватбена агенция, – „Пред жените се откриват все повече възможности и става все по-трудно да направят компромис заради отношения с парньор.“  

Има и друга причина за интимофобия – болезнен опит в любовта в миналото. Това също е валидно както за мъжете, така и за жените. Ако сте се открили и доверили на партньора, а той ви е отблъснал, възниква усещане за собствена незначителност и недоверие към света. От една страна ставате все по-силни и започвате повече да вярвате в собствените си сили, а от друга се боите да се доверите на нов възлюбен, за да не ви огорчи отново.

Иннтимофобия може да се развие още в ранни години, ако детето е възпитавано от емоционално нестабилни родители. Майката го е задушавала с хиперопека и безкрайно възхищение или обратното – жестоко го е критикувала и се е опитала да възпита „истински мъж“ или „истиска жена“; бащата е възможно да се е подигравал на проявата на емоции, като ги наричал „слабост“. В подобно семейство детето расте с усещането за срам за емоционалните си реакции – затова в зрелия си живот се опитва да подмени психологическата близост със секса за една нощ.

Изход в друга реалност
Американският клиничен психолог д-р Джон Мейър смята, че причината за интимофобията у възрастния човек може да бъде може да бъде също и съзнателното игнориране на близки отношения с представители на другия пол в замяна на илюзиите за такива контакти.

Това може да се изрази в пристрастеността към гледането на еротични и порнографски филми и удовлетворяването на сексуалните потребности в самота. Подобен паралелен свят, според д-р Мейър, позволява на интимофоба да се чувства в безопасност от обкръжаващите го, за да не изпитва разочарование от общуването с тях. По думите му проблемът с интимофобията в голяма степен е в областта на психологията и психиатрията, а борбата с тези натрапливи идеи самостоятелно, без помощта на специалист, е неефективно.

Два основни проблема на интимофоба
Кандидатът на психологическите науки, авторът на редица бестселъри за изграждане на междуличностните отношения Маргарет Пол твърди, че у интимофобите основните страхове са два. От една страна те се боят не от самата близост като такава, а от вероятните й негативни последствия – ако контактът с лице от противоположния пол винаги завършва с позитивен опит, то този страх просто не би съществувал. Другото е страхът от евентуално поглъщане на личността – интимофобът инстинктивно се опасява да се окаже в зависимост от партньора, като се страхува от това, че той ще властва абсолютно над него. Според Пол, излизането в „душевна емиграция“ у човек се случва тогава, когато се обострят тези две чувства – страхът от нараняване от близък човек или обратното – опасението да се окаже в ролята на безропотен изпълнител на чужда воля.
Не на последно място върху развитието на интимофоба косвено влияе популярността на виртуалното общуване – по статистически данни, човек прекарва в социалните мрежи средно 143 минути на ден.

Кой е той?
„Много е лесно да разпознаете интимофоба, - казва руският психолог и сексолог Татяна Кан, - „Той е обаятелен, успешен, общителен, няма семейство, но за сметка на това може да се похвали с всякакви хобита. Зад маската на самоувереност се крие потребността от любов, която се засилва от страха от близост.“ Интимофобът моментално дава заден ход, в момента, в който разбере, че имате намерение за сериозни отношения.
Не бива да бъркате инфантилен или дистанциран партньор с интимофоб. Ако се срещате с човек, който не цени вашите потребности и е хладен в сексуален план, проблемът не е в интимофобията, а в недостатъчния интерес към вас. Интимофобът обратно, преди всичко е инициативен по отношение на секса и е готов на експерименти, но за лични неща разговаря рядко, просто защото предпочита леглото.

Какво да правите?
Както вече стана ясно, интимофобията е трудно да бъде излекувана самостоятелно. Затова, ако се сблъскате с подобен човек, не разчитайте да го спасите със силата на любовта. Имате два начина на взаимодействие с подобен индивид: да му откажете физическа близост и да прекъснете всички контакти или обратното – да се съгласите с това и да знаете, че ви предстоят просто няколко срещи.
Не жертвайте себе си и чувствата си – интимофобът няма да оцени подвига и така или иначе ще си отиде от вас в момента, в който заподозре, че не сте неравнодушни към него. И тогава разбитото сърце може да ви изиграе лоша шега и сами да започнете да се боите от близост. Не забравяйте - интимофобията може да покоси всеки, дори най-емпатичния и раним човек на света.

Текст: Николай Съромятников, Анна Попова/umnaja.ru, превод: Надя Горанова