Не мога да заобичам сина на жена ми

“Влюбих се силно в една жена. Тя е имала трудна съдба – ранна бременност, брак, изневяра на мъжа ѝ, той я е напуснал. Запознахме се половин година по-късно и имахме страхотен роман. Винаги съм смятал, че децата са щастие, но след година разбрах, че не мога да заобичам нейното дете. То ми казва „тате“ и това е приятно, но не го обичам. Понеже съм склонен да се самоанализирам, започвам да си мисля, че тя е с мен само заради сина си, защото не е лесно сам човек да възпитава момче. Кроим планове за бъдещето, говорим за сватба, но това не ми дава мира. Не мога и не искам да си тръгна, но ми е трудно. Кажете защо така ме мъчи въпроса за това, че не приемам това дете и не го обичам? Как да се справя с този проблем?“

Отговаря Нина Хомерики, кандидат на психологическите науки, детски и семеен психолог:

Първото, което си мисля, след като прочетох писмото ви, е не за вашите отношения с детето, а за вашите отношения с майка му. Вие, от една страна, пишете за съвместни планове, сватба, бъдеще, а след това казвате „не мога да си тръгна“. Зад това сякаш стои някакъв вътрешен диалог, който водите със себе си и в който част от вас иска да развива тези отношения, да ги продължи, да останете заедно. Но има и друга част, изпълнена с противоположни импулси: разсъждения за напускане, съмнения, неудовлетвореност. Подобна двойнственост може да става все по-очевидна в очакване на решения за общото ви бъдеще.

Възможно е в тези отношения нещо да не ви достига и този дефицит да се изразява в тревожни усещания, които описвате като „не ми дават мира“. Какво ви кара да се съмнявате, че тази жена е с вас само заради детето?

Какво не е наред? Какво е първото нещо, което идва на ум за връзката ви, щом в момента се притеснявате за своята неприязън към момчето?

Психиката е устроена така, че се опитва да намери обяснение на неразбираемите процеси, които се случват в нас. И тогава няма разлика между „тя е с мен само заради детето” и „тя е с мен само заради парите ми /апартамента/работата и т.н.”. Всичко това са опити за осмисляне и описване на кризата, която назрява в двойка.

Пишете, че се срещате вече година и това е било „страхотен роман“. Но отношенията никога не са постоянни – те се развиват, задълбочават, а това значи, че влюбеността, очарованието, силната страст  минават на втори план. Може да се натъкнете на противоречия, на „задънена улица“ и неудовлетвореност.

Тогава двамата започвате да забелязвате различията, при които всеки от двамата гледа по различен начин на един и същ въпрос. Оттук идват и разногласия, и конфликти. Задачата на двойката е да се научи как да се справя с тях. Ключът към успешното преодоляване на кризата е желанието на всички да говорят открито за своите желания, чувства, очаквания и потребности; да уважават вътрешния свят на другия; да търсят заедно решения, дори, когато изглежда, че няма изход.

За детето: внимавайте много да не го вкарвате – съзнателно или не, в регулирането на отношенията между възрастните. Може това да прозвучи странно, но за детето е достатъчно, ако просто го уважавате. За него е най важно да живее в семейство, в което има открити, честни отношения, основани на любов, уважение, доверие и взаимна подкрепа.

Ако смятате, че не можете сами да се справите с трудностите, винаги можете да потърсите квалифицирана помощ от психолог, който ще ви помогне да осмислите ситуацията.

parents.ru, превод: Марина Атанасова