Защо забелязваме лошото, от хубавото сякаш се страхуваме

Често чуваме: „Хайде да се порадвам днес, че утре кой знае какво ще ми се случи.“ Или пък: „Не мога да повярвам, че успях да се справя.“ Казват го успели хора, които като че ли няма от какво да се притесняват, защото и кариерата, и семейният им живот са подредени и спокойни.

Защо не се наслаждават на постигнатото, защо не се радват на успехите си? Защо очакват обрат на съдбата и то в негативна посока?

Ако и вие разсъждавате така, не сте изключение. 

Защо очакваме най-лошото

Изследване  сочи, че хората обикновено се фиксират върху лошото. Явление, което психологията е определила като „обръщане в негатив“. С други думи сме склонни да обръщаме по-голямо внимание на негативната информация и опит и често съзнателно се отказваме да се радваме на живота. 
Вероятно затова и в новините се отделя толкова място на трагични събития и факти. Просто, защото негативното веднага привлича вниманието.

Когато годините напредват, това черногледство като че ли намалява, сочи друго проучване. То доказва, че остарявайки, отваряме широко очи за позитивното и повече се радваме на хубавите моменти в живота. Това се обяснява с факта, че при възрастните хора мотивацията е по-различна, в сравнение с тази при младите. От друга страна, те се чувстват по-сигурни, защото знаят, че могат да контролират някои процеси и умеят да решават определени проблеми. Затова са в състояние да се отпуснат и да обръщат повече внимание на позитивното.

Не е нужно обаче да чакаме да остареем,  за да започнем да се радваме на живота, твърди Диана Барт, психолог и семеен терапевт. Тя дава 4 съвета, които могат да обърнат негативното мислене в позитивно.

Обмисляйте негативите само, ако е необходимо

Убедени сте, че като се съсредоточавате върху лошото, вие включвате в работа програма за защита. Така че, ако например са ви предложили нова работа, седите и обмисляте какви са минусите и „капаните“. Не се обвинявайте в прекален песимизъм. Дори тази работа да ви харесва много, сте длъжни трезво да прецените всички „за“ и „против“.

Търсете баланс

По-дълго и щастливо живеят тези, които редовно се карат, но винаги в спора поддържат негативно-позитивен баланс. Да, те вероятно не са напълно доволни един от друг и един момент изливат гнева си, но в другия са щастливи заедно и балансът се връща.
Това се отнася за всичко – кариера, връзки, отношения с деца и с всички членове на семейството.

Контролирайте своите мисли и поведение

Наблюдавайте се – в кои моменти се гмуркате в тъмното и губите перспектива. Често не си даваме сметка как едно и също поведение ни води до едни и същи негативни и болезнени емоции. 
Постарайте се да откриете тези моменти. Например вие винаги критикуване детето или партньора си и това води до кавги.
Следващия път, преди да кажете каквото и да е, спрете и помислете. Опитайте се да перефразирате и по друг начин да изразите гнева си.

Възможно е да ви помогне така наречената техника mindfulness нещо като медитация, която всеки може да направи. Просто упражнение за релакс, при което не се съсредоточавате върху детайлите, които ви дразнят. Може да проведете честен и открит разговор с близките или да потърсите помощ от психотерапевт.
Така по-лесно ще контролирате нежеланите думи и поведение, и то още преди да се случат. Например – намерете 5 пъти повод да похвалите детето или партньора преди 1 път да ги критикувате.

Помислете до какво водят непрекъснатите ви критики

Против това съм за всичко да обвиняваме своите родители. Преценете обаче кои техни тревоги и страхове са се прехвърлили върху вас.
Склонността да се фиксираме върху негативното е заложена от природата като естествена защита от опасности. Важно е обаче да отчетем, кога това носи повече болка отколкото реалността.
Ние сме тези, които правим баланса. И трябва да го контролираме.

Мона Василева