Общуването: 7 работещи идеи за добри обноски

За какво разказват децата с най-голямо удоволствие? За преживяванията си – по време на ваканция, за миговете, прекарани с приятели. А това задължително предполага общуване между тях. Виждали сме как децата искат да играят и да се забавляват и уж умеят да създават приятелства, а от време на време току се скарат помежду си. И дори се стига до обиди и сълзи в очите.

Умението за общуване е не просто изкуство, което родителите трябва да овладеем и да го предадем на децата си. То е част от добрите обноски и да, то е важна част от комплекса умения, който всяка бъдеща успешна личност трябва да притежава. Затова ето няколко практични съвета как като родители да формираме умения за по-добро общуване.

1. Първо да мислим, после да говорим.

Можем да сравним общуването с рисунка – какво има на нея, какво настроение носи, какво показва на този, който я гледа... Когато детето разгледа цялата „картина”, то хем ще отправи по-добре своето послание, хем то ще бъде ясно и привличащо вниманието. Сравнете „Не съм счупил вазата нарочно. Съжалявам, стана случайно.” с „Ама не съм виновен, не знам как стана, ама Иван ме бутна, не, беше Лили...”

2. Обръщаме се по име.

Снимка: Дияна Георгиева

Важно е да научим детето да се обръща към конкретен човек по име или по фамилия, в зависимост от официалността на ситуацията. Според психолози, по този начин се предизвиква по-голямо внимание към говорещия и повече концентрация по темата. А и показва уважение.

3. Търсим зрителен контакт.

Снимка: Дияна Георгиева

Контактът с очи е важен, той също е проява на уважение, но и не само. Той предизвиква повече внимание, ясна насоченост на комуникацията и по-висок интерес от страна на всички участници в разговора.

4. Слушаме активно.

Това е вероятно едно от най-важните комуникативни умения и трябва да се формира отрано. Активното слушане означава да показваме внимание към говорещия, да не го прекъсваме и довършваме изреченията му, да задаваме въпроси, които показват интереса ни към разговора. С една лесна игра тези умения могат да се тренират.

Кажете на детето си 5-6 свързани изречения и го помолете да ги повтори. После се разменете и направете същото и вие. Накрая нека детето разкаже цялата ваша история и ако е пропуснало нещо, го допълнете.

5. Включваме всички в разговора.

Когато са повече от две деца, е добре всяко едно да участва в разговора, също както в играта – за да няма отегчени и самотни.

6. Не критикуваме. И не отговаряме на критики.

Снимка: Дияна Георгиева

Вместо „Ти нямаш понятие от играта за великите пътешествия”, нека да каже например „Знаеш ли правилата на най-новата игра за велики пътешествия?”. Разликата е важна – първото е критика, а второто – полезна информация.

7. Чувството за хумор почти винаги е добро решение.

Хубаво е да стимулираме развитието му при децата още от най-ранна възраст. Освен че ще го направи желана компания, в бъдеща деликатна ситуация чувството за хумор много често е печеливш коз.

Всъщност, учим се да общуваме цял живот. Но е наше задължение като добри родители да формираме тези умения при децата възможно най-рано. Това е дори по-важно, отколкото популярното „да бъдат послушни”.

Невена Басарова-Дичева, Първа Детска Академия за Добри Обноски