Защо не е добре малки деца и хора над 50 да ядат хляб

Яж с хляб – така ни учеха в детството, но нещата се преобръщат и днес все повече хора изключват ако не изцяло, то почти този продукт от своето меню. За да не пълнеят, но и защото обработените зърна, от които се правят много хлебни изделия, не носят нищо полезно за някои типове метаболизъм. С възрастта настъпват изменения в организма и сред диетолози се шири мнението, че хората над 50 години, особено жените, е по-добре да се откажат от хляба.

Заради брашното ли?

Зърнопроизводството и консумацията на брашно е в основата на съществуването на много народи по цял свят, но все пак да не забравяме, че в древността зърната не са се смилали, а са се употребявали стрити или в техния цялостен вид. Изходният продукт с тъмен цвят са изпичали на хляб, богат на витамини В и Е. При такава технология се съхранява най-полезната част на зърното - зародишът. Обвивката на зърното, която се отлюспва при обработка, е богата на влакнини и минерали.

Зародишът съдържа много протеини, полиненаситени масла, витамини и микроелементи. С развитието на прогреса пшеницата се превръща в бяло брашно, но тези „по-красиви“ хлябове съвсем не са толкова полезни, както пълнозърнестите, да не говорим, че в тях липсват ценните витамини, особено тези от група В. В допълнение, в бялото брашно остава нишесте и глутен, които забавят обмяната на веществата и допринасят за натрупване на излишни килограми. Подобна е ситуацията и с ръженото брашно.

Киселинност

Пшеничното брашно е силно киселиннообразуващо и въобще консумацията с тестени изделия увеличава киселинността в организма, затова и трябва да се намали рязко. Това се отнася най-вече за малките деца и възрастните. Млади хора до 30 г. могат да хапват колкото си искат, особено ако работят на чист въздух или полагат физически труд. След 45 г. консумацията на печени изделия от тесто е добре да се ограничи до 2-3 филийки на ден, а след 50 - до 1 филия дневно. А белият хляб най-добре изобщо да се изключи от менюто.

Тестените изделия от бяло брашно, особено с мляко и захар – комбинация, с която много хора обичат да закусват, е опасна комбинация.

Глутен

Думата произлиза от английската glue - "лепило". Ако отмиете брашното от скорбялата, остава глутенът, който е в основата на пшеничното зърно. Веществото не се съдържа в ориза, царевицата, просото, киноата, елдата и други зърнени храни, но именно глутенът прави печения хляб вкусен и хрупкав и удължава неговия срок на съхранение. Само че при повишеното му съдържание нараства гликемичния индекс. Редовна консумация може да допринесе за затлъстяване, диабет или и двете. А хората, които страдат от непоносимост към глутен, най-добре да спрат да ядат хляб.

Добавки

Промишлените изделия от бяло брашно, в това число макароните, пастата, юфката съдържат добавки, консерванти, ароматизатори, необходими за по-дългото им съхраняване в състояние, годно за консумация. Повечето от зърнените храни съдържат и фитинова киселина. Тя свързва калция, желязото и цинка и това нарушава тяхното попадане в кръвта.

Как да познаете полезния хляб

По неговия състав: колкото по-малко съставки има, толкова по-добре. Срокът на годност на такъв хляб е по-кратък, но си струва да инвестирате в него и то – в малки количества. Консумирайте пълнозърнест хляб, в който витамините и полезните съставки са запазени, но не прекалявайте и с него.

Източник, превод Марина Атанасова