За какво най-често майките сами се обвиняват

Ситуациите, в които майките са склонни да обвиняват себе си, са много. В повечето случай напълно несправедливо, те се самоанализират и си вменяват вина. Това руши самочувствието им и може да им докара депресия.
Още по-лошото е, че със сигурност изтрива усмивката от лицето им, а децата много се нуждаят от нея, за да растат щастливи и спокойни.

1. Аз съм лоша майка, щом отделям време и за себе си

Една идея, която циркулира в нашата култура и се подхранва активно: майката трябва да прекарва цялото време с детето, защото то има голяма нужда от нея.
Майките се опитват да се съобразят с тази идея, но по правило не винаги се получава.
Да, малкото дете се нуждае от любящ, приемащ и подкрепящ възрастен наблизо.
Първо, не е задължително това през цялото време да е майката.
В някои моменти тя може да бъде заменена от всеки близък човек от обкръжението на детето, с когото то е свикнало.
Второ, за порасналите деца е много полезно да видят, че родителите им имат собствен живот, който по никакъв начин не е свързан с тях. Това допринася и за съзряването на детето и за осъзнаване на факта, че светът няма винаги да се върти около него.
Трето, вие сте не само майка, но и човек, който трябва да отдели време за други важни области: отношения с близки, здраве и саморазвитие.
Не забравяйте за това.

Момиченце целува майка си. Снимка: Getty

2. Детето се разболя/нарани: аз подцених опасността

В това поведение се отразява идеята за универсалната отговорност на майката. Тя иска да бъде всемогъща, проницателна и да може всичко да предвиди.
В действителност животът е пълен с различни събития, които не можем нито да предвидим, нито да предотвратим.
Ние можем само ефективно да се справим - било като намерим компетентен лекар, като успеем да утешим и подкрепим детето, когато се чувства зле, наранено или уплашено. И тогава – чрез нашия опит и поведение, то постепенно ще се научи да се предпазва само.

3. Правя малко за неговото развитие

Детето не се учи добре, значи аз съм виновна. Това отново е нереалистичната идея за всемогъщество: майката е отговорна за всичко, което се случва с детето: ако нещо не се получава, то тя е пропуснала или не му е дала достатъчно!
Тази идея е вредна.
Родителите и най-вече майката не е в състояние да отговаря за всичко на света. Особено, когато става дума за дете, а не за перфектен биоробот.
Ако видите, че детето има конкретни трудности, направете план как да помогнете да ги преодолеете. Това е много по-градивно от самообвиненията.

Майка обяснява защо е тъжна. Снимка: Getty

4. Травмирах го, защото много плача

Травмата може да бъде причинена от събитие, което излиза извън границите на нормалното човешко преживяване. Нашето ежедневие е наситено с емоционални преживявания и психиката ни обикновено се справя.
Травматизирани са тези деца, които редовно са малтретирани (физически, емоционално, сексуално), които нямат към кого да се обърнат за утеха и подкрепа и чиито нужди са хронично незадоволени.
Когато майката се разплаче, детето я разбира. Повечето деца са съпричастни към родителските "сривове", особено ако родителите, след като са се успокоили, си признаят.  Ако обяснят какво се е случило, без да обвиняват детето. Децата ни виждат като живи хора, а не железни и бездушни и ни приемат безусловно.

Да, едно дете има нужда от много любов, внимание и подкрепа. Но все пак не бива да се отнасяте към него като към китайска ваза.. Повярвайте, децата са устойчиви.
Ако сте се разкрещели и дори обидили детето, признайте чувствата си (болка, негодувание, умора, ярост). Изразете ги на глас, без да го обвинявате.
Кажете например „Бях уплашена“ или „Почувствах се неразбрана“. Изразете съжаление за случилото се („Много съжалявам за случилото се между нас“).
Съчувствайте на детето и на себе си и възстановете контакта („Хайде да се прегърнем, много те обичам“).

5. Налага се да тръгна на работа

Подразбира се, че заради това, майката ще лиши детето си от внимание и любов.
Никой не може да заеме мястото на любящата майка в сърцето на едно дете. Ако работите, му дайте толкава внимание и време, колкото можете. Когато сте вкъщи, проявявайте искрен интерес, присъствайте „тук и сега“. 
Интересувайте се как е минал денят му, какво се е случило, с кого е играло, има ли нови другарчета ... Тогава няма да имате чувството, че нещо липсва, и всичко ще е наред.
Ако вечер падате от умора и животът ви изобщо не прилича на „картинката“ на щастливите семейства в социалните мрежи, това също е нормално.
Животът няма как да се „редактира“ и да мине през фотошоп.

Семейство, което дикутира. Снимка: Getty

6. Разведох се, лиших детето от баща

Връзката между двама възрастни винаги е плод на усилията и на двамата. Не винаги е възможно да се поддържат безоблачни брачни отношения.

Освен това, въпреки развода, винаги ще останете майка и баща за децата си. Така че те няма да „загубят“ баща си.
За да е щастливо детето, не е задължително да живее под един покрив с родителите си, но е задължително те самите да са щастливи.
Затова потърсете своето щастие. Тогава ще дадете пример и на детето си: каквото и да се случи в живота, може да го преживее, да направи изводи, да научи уроците и да живеещастливо.

Ирина Чеснова, психолог, обработка Мона Василева