От какво се страхуват децата ни

Тийнейджърите говорят за това, че трябва да се справят и че не са готови

18 Февруари 2024 г.
Следвайте ни в Google
От какво се страхуват децата ни

Тийнейджърите най-често се тревожат за бъдещето.

Снимка: Shutterstock

Тук ще говорим за малко по-големите деца. Оказва се, че повечето от тийнейджърите – на възраст между 13 и 17 години – най-много се страхуват от това, което ги очаква след училище. Какво ще правят, след като завършат училище, след като излязат от една позната система, в която са свикнали да функционират и са установили свое място.

За тях зрелостта означава решения, отговорност и конкуренция. Те говорят за това, че трябва да се справят и че не са готови. Ето кои са 5-те фактора, които влияят на тези страхове у децата ни:

1. Културата на страха

Ние сме се превърнали в култура на страха. Толкова сме се съсредоточили в опазването на сигурността на децата си, че сме ги лишили от стъпалата, от които се нуждаят, за да превърнат зрелостта в желана перспектива. Стараем се да отнемем от болката им, да предотвратим всеки техен провал, да вземем по-добрите решения вместо тях – да направим проекта вместо тях, да измолим от учителката да отложи теста или да изпита детето за 6. Само се замислете, колко такива прояви имате в родителската си биография? Може би това е довело до липса на сигурност и смелост.

2. Изкривен мироглед

Прекарайте един ден, като обръщате внимание на разговорите, които се случват около вас. Вслушайте се в посланията по телевизията, радиото и в нашия виртуален свят. Пребройте колко от тях ви карат да се чувствате по-щастливи и по-леки и колко ви карат да се чувствате притеснени, тревожни, и ви натоварват

Децата чуват същите послания. Те обаче нямат предимството на опита. Те не разбират сензацията в медиите и интернет. Те не разбират, че страхът движи нашата икономика и 24-часовия цикъл на новините.

Какво можем да направим?

Често изразявайте на глас това, което цените. Гласът в главата на детето в крайна сметка е гласът на неговия родител. Уверете се, че говорите за нещата, които са от значение. Използвайте повече позитивни думи и изрази. Обръщайте повече внимание на позитивните неща около нас.

3. Тесен е светът

Децата имат значително по-малко възрастни в живота си, отколкото преди 30 години. Отминали са дните на многодетните семейства, живеещи заедно. Няма ги приятелите, които са били почетни „лели и чичовци". Онези възрастни, на които можехме да се доверим и които можеха да дадат съвет, да подкрепят или да кажат строга дума.

Броят на разводите е висок. А родителството се е превърнало в много личен процес, никой не смее да дава съвети или да се намесва.

Какво можем да направим?

Тези наставници могат да бъдат членове на семейството, съседи, спортни треньори, възпитатели или просто близки ваши приятели. Положителните резултати са едни и същи.

Резервните (по-обективни) наставници правят децата по-уверени, по-спокойни пред предизвикателствата и по-отворени към нови преживявания. Израстването не е толкова обезсърчително, когато си заобиколен от възрастни, които ти показват положителни примери.

4. Прекалено много екранно време

Ново проучване установи, че 94% от австралийските тийнейджъри имат телефон или таблет, което не е толкова изненадващо. Въпреки това 67% от децата в началното училище и 36% от децата в предучилищна възраст притежават собствени мобилни устройства, което звучи обезпокоително.

Средното седмично потребление доближава 32 часа. Това, което те губят във всеки един от тези часове, е човешката връзка.

Човешката връзка ни дава усещане за подкрепа. Тя ни прави част от нещо по-голямо от нас самите. Когато сме наясно къде принадлежим, е по-лесно да поемаме рискове и да посрещаме бъдещето. Човешката връзка е това, което трябва да насърчаваме.

Какво можем да направим?

Отговорът е прост и недвусмислен, но същевременно може да се окаже и голямо предизвикателство. Намалете времето, което децата прекарват пред екрана. По този начин се противопоставяте на съвременните тенденции и навици, но ползите от това си струват.

5. Училищна система, която се основава на съревнование, вместо на учене

Нашата училищна система носи част от отговорността за стресираните ни деца. Тя е създадена по начин, който е насочен към измерване и успех и постижения чрез съревнование. Оценяваме представянето на децата, учителите и училищата главно по техните академични резултати. Измерваме ги с резултати от тестове, оценки, олимпиади, изпити и класации. И за някои деца това е страхотно.

Има такива, които процъфтяват в академичната конкуренция. За тези деца системата работи. Други обаче обичат да се потапят в ученето, обичат да си играят с идеите, да изследват бавно и в името на интереса си, а не в рамките на определено време и точен срок. Други учат най-добре в момента на нуждата. Когато са необходими знания и умения, те ги усвояват бързо и ефективно.

За някои седенето на пластмасов стол по шест часа на ден, пет дни в седмицата, четиридесет седмици в годината, е истински ад. Те го блокират, доколкото е възможно, и просто чакат да свърши. Скуката и разочарованието обаче водят до стрес, който е коварен и дълбоко нездравословен.

Представете си среща с бивши съученици или среща с бивш учител. Ще си припомните с носталгия най-различни моменти и истории от училищния живот, но темата, която едва ли ще засегнете, е свързана с оценките и успеха.

Важно е родителите да обясним на децата, че животът след училище не е същият като училищния. Те трябва да се чувстват чути, за да придобиват постепенно своята увереност. Не е нужно да поправяте всичко „счупено“ заради тях, не се страхувайте да видят и недостатъците на този живот. Трябва да ги изслушвате и да признавате техния опит за света.

Обекти.бг

Да поговорим

Как да се справяме с емоциите на тийнейджърите

Още от

Мъж и жена не желаят връзка.

Снимка: Shutterstock

Защо някои хора избягват връзките?

Влюбени мъж и жена. Снимка: Shutterstock

3 неща, които прави патньорът, който ви подкрепя

Жена опитва да спи, докато мъжът хърка.

Снимка: Shutterstock

Хъркане – защо се случва и как да го преодолеем

Дете, което ходи редом до количката. Снимка: Shutterstock

 

Детето не иска в количката. Защо

Самокритичен човек.

Снимка: Shutterstock

Как да спрем да се страхуваме от критика и осъждане

Коментари

Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар

Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание.

Виж всички коментари

Най нови

Хейли Стайнфелд

Снимка: Getty

Жена лежи в люлка. Снимка: Shutterstock

Башар Рахал люлее Анди. Снимка: Instagram

Рая Пеева и Явор Бахаров. Снимка: Instagram

Вижте още

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

Ръст и тегло на бебето до 1 година

Какви са нормите месец по месец и на какво може да се дължат отклоненията от тях

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

9 ранни признака на аутизъм

Главната задача на родителите е да ги разпознаят

Илюстрация: Guliver / iStock

Здраве

Ужас: детето има глисти

Как да разпознаем паразитите и какво може да направим

По възраст

Жена лежи в люлка. Снимка: Shutterstock

Здраве

Вените не обичат жегата

Над 25 градуса стените им се отпускат и раздуват

Башар Рахал люлее Анди. Снимка: Instagram

Заедно

Идилия и релакс за семейството на Башар Рахал

Любомира Башева пусна фоторазказ от ваканцията им

Рая Пеева и Явор Бахаров. Снимка: Instagram

Заедно

Рая Пеева с бременна фотосесия

Направи елегантна поява в социалните мрежи с оформен корем

Море, чаша кафе и разтворена книга. Снимка: Shutterstock

 

Бременна, която гледа подутите си крака. Снимка: Shutterstock

Здраве

Как бременната да оцелее в жегата

6 начина да облекчи отоците и състоянието си

Влюбени мъж и жена. Снимка: Shutterstock

Да поговорим

3 неща, които прави патньорът, който ви подкрепя

Проверете дали това се случва с вашата връзка

Павел Иванов. Снимка: Instagram

Заедно

Павел Иванов пали спортни страсти у сина си

Екранният Гунди спортува редовно и усилено

Море, чаша кафе и разтворена книга. Снимка: Shutterstock

 

 

Дете, което ходи редом до количката. Снимка: Shutterstock

 

Мнение на специалиста

Детето не иска в количката. Защо

5 възможни причини и какво могат да направят родителите

Мъж и жена седят един до друг. Снимка: Shutterstock

Заедно

Признай, че не си готов да станеш баща

Живеете заедно? Това не значи нищо

Рисунка: ученик от 6-и клас на 73 училище в София

 

Заедно

Морско дъно

Образование

Картини от приказки оживяват пред кино „Кабана”  

Изложбата на София Попйорданова превръща парка пред НДК в Омагьосана гора