Позволете на детето да греши. Полезно е!

Детето опитва да обуе само обувките си, но не успява. А вие се изнервяте, защото детето на приятелката ви отдавна има такива умения. Или пък решавате да го научите да рисува, но то постоянно бърка цветовете. Оставете го да греши! Не му се карайте за всяка грешка, защото тя е полезна за него, тъй като го учи на важни уроци. Ето и конкретните ползи от грешенето според метова Монтесори!

Грешките са нещо нормално, когато се учим.

Снимка: Shutterstock

Грешките са част от нашето ежедневие

Независимо дали са големи или малки, всички те имат едно общо нещо: те ни учат. Грешките са важни, за да растем и да се развиваме. Как едно дете ще се научи да ходи, ако преди това не падне няколко пъти? И въпреки това прекарваме по-голямата част от времето си да учим децата как да не правят грешки.

Сега затворете очи и си представете за момент, че от двегодишна възраст сте били научени, че не само е добре да правите грешки, но и че те ще донесат нови и вълнуващи открития в живота ви. Това нямаше ли да промени начина, по който виждате и преживявате света днес?

Доктор Мария Монтесори съветва да оставяте детето да опитва само.

Снимка: Shutterstock

Помислете си за следната ситуация - детето ви строи кула, вие като възрастни виждате, че блоковете са поставени така, че след няколко минути тази кула ще се събори на земята и блоковете ще бъдат разпръснати навсякъде.

Традиционният подход би бил да прекъснете детето,

да посочите грешката му и да му покажете как правилно да подреди блоковете. Монтесори подходът обаче е да наблюдавате, без да се намесвате, да видите как кулата се събаря и да оставите детето да опитва отново и отново, докато я построи както трябва.

По този начин то ще разбере грешката си и накрая ще успее да построи кулата само. А ако не се справи, то ще знае, че вие сте там, за да го подкрепите и то може да ви помоли за помощ. Тогава вие може да го насочите с въпроси като: „Опитвал/а ли си го по този начин?“, „Какво мислиш, че ще се случи, ако пробваш така?“ и др.

Следете кога детето прави нещо нарочно и кога наистина се затруднява.

Снимка: Shutterstock

Разбира се, следва въпросът „Кой е правилният момент да се намесите?“

В такива ситуации е важно да наблюдавате детето и да разграничите кога то прави нещо умишлено и кога наистина му е трудно да се справи. Например, ако то нарочно излива вода по пода, прави локви и скача в тях - това би било умишлено.

От друга страна, ако детето се опитва да си налее вода от каната, препълни чашата и разлее вода по масата, то вероятно се учи и все още се затруднява. Или тества границите: „Нека видя какво се случва, когато препълня чашата?“. В първия случай детето е разсеяно, докато във втория - то наистина е съсредоточено в това, което прави.

Грешките са важна част от развитието на децата. Чрез тях те израстват, стават по-уверени и по-смели. Това е още един плюс на метода Монтесори - той насърчава малките да опитват нови неща, да бъдат безстрашни и да вярват повече в себе си.

Милена Средкова по материали от Sunshine Teacher's Training