Приказката като вдъхновение и утеха

Един от начините да предадете житейската мъдрост на детето, да го забавлявате, да го успокоите, да му дадете чувство на увереност и доверие в света е един и същ от незапомнени времена - приказката. Не всички са подходящи за деца, но ако тя е подходяща за възрастта, вълшебна, с говорещи животни или мъдри хора, ако отразява метафорично реалността, или е история, в която доброто винаги побеждава злото, приказката помага. Тя учи как да постъпваме правилно, как да се държим, за да постигнем желания резултат, какво да не правим, за да избегнем неприятности, обяснява  психоложката Олга Донец. 

Приказки вместо на психолог

Дете слуша приказка. Снимка: Getty

Приказкотерапията е един от най-достъпните и в същото време ефективни психологически методи, който има отличен ефект върху децата и помага за коригиране на поведението, решаване на проблемите на социализацията, премахване на страхове и комплекси.
Има погрешно схващане, че психотерапевтичните техники са необходими само за възрастни. Това обаче не е така.
Детето също е подложено на стрес и страх, то се научава да се адаптира към нов голям свят и неизбежно се сблъсква с трудности. Само че, за разлика от нас, възрастните, то не може да отчете това, още по-малко да формулира проблемите си. Именно за решаване на такива ситуации се използва принципът на психотерапевтичната приказка.

Как работи

Всяка приказка е поучителна по своему. Но за да стане историята терапевтична, експертите пишат текст върху определен сюжет, повтарящ конкретен проблем и изграден по всички закони на драмата.
Слушайки такава авторска приказка, то се потапя в света на измислена история, подсъзнателно се идентифицира с главния герой и преминава през тестове с него, чиято цел е да се справи с проблема.
Чрез приказката то драматично преживява травматичната ситуация – от момента на възникването й до успешното й разрешаване. В резултат на това се отървава от своя психологически проблем.

Например, родителите са забелязали, че детето взема чужди неща, без да ги пита, носи чужди играчки от детската градина и се връща от детската площадка с “придобивки“, които не са негови. В този случай може да му разкажете приказка, в която главният герой също е присвоил чужда вещ. Сюжетът може да е различен, но в крайна сметка героят разбира грешката си и коригира поведението си.

Важна характеристика на метода на приказната терапия е принципът на „меката сила“, ненатрапчиво нахлуване във вътрешния свят на детето.
В допълнение към терапевтичния ефект животът в една приказна вселена развива въображението на детето и го учи да гледа на света по различен начин.

Сюжетите на приказките помагат за решаването на различни проблеми: терапевтичните приказки учат на отговорност, чувствителност към собствените желания и самочувствие, преодоляване на страховете; образователните са предназначени да разширят кръгозора и въображението на детето, да формират идеи за отговорностите в семейството и правилата на поведение.

На какво да обърнете внимание

Семейство заедно разглежда книжка. Снимка: Getty

Методът на приказната терапия може да се използва, когато детето е над три години. Преди тази възраст то не прави разлика между приказните условности и реалния живот.

За всяка възраст са разработени определени приказки: децата в детската градина изпитват стрес от раздялата с родителите си, а приказката помага за преодоляване на емоционалния стрес, успокоява детето и учи на независимост.

Децата в предучилищна възраст се учат да общуват, научават категориите добро и зло и се отърват от страховете.
В начална училищна възраст е необходимо да се развие паметта, да се формира отговорност и решителност.

За тийнейджърските проблеми има и специални приказки, които решават психологическите и педагогическите проблеми, характерни за тази възраст.

Ако детето има специфични особености в развитието, по-добре е да се консултирате със специалист, преди да използвате метода на приказната терапия. Говорим за деца с увреждания, които се нуждаят от корекция от психиатър, тъй като при тях психологическите механизми работят по различен начин и приказката може да не доведе до очаквания ефект.

За да има ефект, приказкотерапията трябва да бъде редовна и да продължава средно около час.
Мона Василева