Зрението на бебето: от черно-бяло до цветно 3D

Когато погледнете новороденото и го гушнете, първото с което ви очарова, са очите, а след това с невероятната миризма „на бебе“. Не можете да откъснете поглед от личицето му и най-вече от очите, които макар че често гледат в различни посоки и не ви фиксират, ви очароват – големи и изразителни.
Въпреки анатомичнитеи им особености, за които сте чели в научната литература. Например, че очите на новородените са с 3 мм по-къси (от носа до слепоочието) от очите на възрастните.
На вас обаче те ви изглеждат големи, топли и дълбоки.

Бебе със сини очи. Снимка: Shutterstock

Пропускате и останалите подробности, които пак знаете от специализираната литеатура. Че имат големи очни ябълки, роговицата е по-дебела, лещата е почти кръгла, а мембрана е доста по-тънка от тази на техните майки и бащи. Все анатомични особености.
Фактът, който не бива да ви стряска е, че заради тях бебето се ражда с далекогледство - + 3-4 диоптъра.

Анатомичните особености имат и едно предимство - роговицата и конюнктивата (съединителната мембрана, която покрива външната част на окото и задната част на клепачите) не са толкова чувствителни, колкото при възрастните. Затова, ако нещо попадне в окото на новороденото, то не усеща и това не го дразни.

И още един научен факт: на този етап слъзните жлези все още не работят с пълен капацитет, така че в първите дни от живота бебето плаче без сълзи.
Скоро обаче това ще се промени и ще усети, че често плачете със сълзи заедно с вашето бебе.

Бебе, което държи шише. Снимка: Shutterstock

Светло-тъмно

0–1 месец

Светлината помага и развива постепенно зрението на бебето.
През първите 6 месеца от живота, под въздействието на светлината, то постепенно ще се подобри.
Веднага след раждането то различава само светлина и тъмнина. По-късно вижда много смътно, като в мъгла. Но прогресът е бърз.

На една седмица бебето започва да реагира на ярка светлина, като затваря очи.

На 2-3 седмици то може за кратко да фокусира погледа си върху всеки източник на светлина. По това време то може да развие така наречения физиологичен страбизъм. Не се тревожете. Това е вариант на нормата, който е свързан с липсата на бинокулярно зрение. Просто мъникът все още не знае как да използва двете очи наведнъж

Освен това такова кривогледство не е постоянно: ту едното, ту другото око се отклонява ту към носа, ту към слепоочието, но по-често очите стоят на едно ниво.
Като правило, до 4 месеца физиологичният страбизъм изчезва.

Какво може да направите: Сложете креветчето му така, че да гледа кам светлината: на изток или югоизток. Така бебто ще се възползва максимално от дневната свитлина и ще намалите нуждата от изкуствено осветление, което бързо уморява очите.

1 месец

Бебето фиксира погледа си върху играчка, разположена на 30-40 сантиметра от него. Макар и само за 3-4 секунди.

2–3 месеца

То може да фиксира погледа си по-дълго върху предмет и ако той се движи, може да го проследи с поглед.
Мъникът вече вижда това, което се намира на разстояние 1 м от него, а малко по-късно започва да разпознава лицето на мама и татко.

Бебе, което следи играчката.  Снимка: Shutterstock

6  месеца

Зрението му бързо се усъвършенства. То може да вижда предмети на разстояние няколко метра от него, премества поглед от една движеща се играчка към друга и дълго гледа всичко, което го интересуват.

8–12 месеца

Мъникът вече вижда образите 3D. Развива се бинокулярното зрение – с други думи триизмерното, пространствено зрение, което помага на детето да се ориентира в пространството, да определи кой обект е по-далеч и кой е по-близо. Това е много важно, тъй като именно на тази възраст то започва активно да пълзи и прави първите си стъпки.
Освен това то вече може да различава цветовете, защото централната зона на ретината (конуси, отговорни за цветовото възприятие) е добре развита.

По материални на Parents, Мона Василева