Какво събужда детската агресия

Майката гледа с ужас, как детето й посяга да бие, яростно дърпа камиончето си от ръцете на свой връстник на площадката. Лицето му е променено, от очите му искри гняв, устните са стиснати. Готово е на всико, за да защити любимата си играчка.

Или пък друг сценарий на жестокост. Хлапе мачка с крак божи кравички и с хитричка усмивка наблюдава как осакатените буболечки едва пълзят по асфалта.

Проявите на детска жестокост обикновено са плашещи. И това е особено тревожно, когато тя е насочена към братя и сестри, връстници или животни.
Но първата и втората случка не могат да се сложат под един знаменател. Агресията е различна от жестокостта.

Агресията е по-скоро реакция на защита , проявата на жестокост и е нещо по-различно

„Когато чрез поведението си детето изразява емоции като гняв, възмущение, разочарование, ярост и др. това е проява на агресия. И тези реакции най-често са насочени към самозащита.
Докато жестокостта е установен стереотип на поведение без ясна цел, обяснява психологът  Юлия Кузнецова.

Защо едно дете проявява жестокост

Брат и сестра се бият. Снимка: Shutterstock

Често повишената агресивност на детето се дължи на генетични мутации, фамилна обремененост (например психични фамилни разстройства, предавани от поколения), мозъчно увреждане или инфекции, които нарушават нормалното развитие на нервната система.
В тези случаи жестокостта не е свързана с възпитанието и не е резултат грешни действия на родителите. Тя е патологично отклонение, което изисква редовно наблюдение от лекари и детски психолози.

Друга често срещана причина за детската жестокост е средата, в която живее детето. Ако то редовно наблюдава конфликти между родители, особено с прояви на физическа сила, или е положено на малтретиране (физически и психическо), тогава този модел на поведение се фиксира в психиката като модел на поведение.
За детето всичко, което прави родителят, е априори правилно, така че се формира картина на света, в която насилието е приемливо.

Как да не възпитаваме жестокост

На първо място е примерът на семейството, взаимоотношеинята и семейната среда. Вжно е пред очите на хлапето да има повече примери за любезен, емпатичен, емоционално изпълнен контакт между родителите, така че самото то да почувства любов, грижа и подкрепа чрез прегръдки и открито изразяване на чувства, похвали и т.н.

Как да реагираме на детската агресия

Въпреки факта, че в ранна възраст хлапето едва се запознава с емоционалната сфера, от 2-3 години може да прояви жестокост. Например, когато по време на разходка друго дете му вземе любимата играчка и откаже да я върне, то ще се опита да запази това, което му е скъпо.

В този случай неговата агресия има отбранителен характер и това е нормално явление (детето е направило това, защото е било провокирано да го направи, защитило е себе си и играчките си).
Понякога обаче на тази възраст агресията може да показва нарушения в развитието и да действа като един от симптомите на разстройства (включително разстройства от аутистичния спектър).
Ако видите, че детето е ядосано или проявява агресивност, тогава първо трябва да говорите с него, да го научите да разбира емоциите и да изразява чувствата си:

1. Помогнете му да назове емоцията си: „Виждам, че си много ядосан в момента.“
Обяснете причината за негативната емоция: „Ядосан си, защото искат да ти отнемат играчката.“

2. Говорете за последствията от неконтролируемото изразяване на гняв: „Може да искаш да крещиш да удариш, но след това няма да останете приятели. Нека помислим какво още можем да направим, за да се успокоиш? Искаш ли да подскачаш или да се гоним?“

3. Обяснете на детето как може да се справи със ситуацията: „Може да си поискаш обратно играчката или да я оставиш на другото дете да си поиграе с нея за известно време. Какво е по-добре да направим?"

Когато агресията се появи без видима причина (например, ако дете чупи неща или удря животни), това е причина да се свържете със специалист.
Ако родителите започнат да забелязват, че детето им проявява жестокост, тогава си струва първо да анализират ситуациите, в които възниква. Ако причината е явна, е лесно да й се противодейства и да се намери решение.
Но ако агресията е немотивирана, например към животни или други деца, тогава може би си струва да се консултирате с лекар

Мона Василева