Отличник на всяка цена

Много родители, а често и самите деца, се стремят към отличен успех. Борят се да получават само шестици, вярвайки, че това е пропуск към успешен живот.
Добрите и отличните оценки осигуряват добра диплома. Добрата диплома е възможност за получаване на добро образование след училище. Доброто образование означава интересна работа и успех в живота.
Тази логика на разсъждение води до факта, че оценките стават цел на всеки ученик. Но едни постигат това лесно и без много усилия, за други – задачата е непосилна. Тогава стремежът към отлични оценки оставя психологическа травма, особено, ако родителите настояват те винаги да се представят най-добре.

Ако обаче самото дете се стреми да бъде отличен ученик, харесва му и учи с лекота, стремежът да бъде отличник, няма да има никакви негативни последици. Напротив. Но всичко е много индивидуално.

Момиче, което пише в час. Снимка: Shutterstock

„Има голяма разлика между децата, които изобщо не се притесняват от необходимостта да получават добри оценки (отдава им се с лекота и са способни), и тези, за които шестиците са начин да привлекат внимание, да се утвърдят и да получат одобрение или похвала. 
Във втория случай наистина можем да говорим за чувството на неудовлетвореност и безпокойство, което ги съпътства, създава постоянно напрежение и тревога “, обяснява психологът Елена Осадченко - Възможно е тези деца да се страхуват, че няма да се представят на ниво, да изпитват тревога и страх от провал. Те често страдат от перфекционизъм, зависими са от мненията и оценките на другите и се страхуват, че няма да оправдаят очакванията им.“
С други думи, самият факт, че едно дете учи с удоволствие и получава отлични оценки, може да носи радост и гордост на родителите му. Но ако в същото време започне да изпада в истерия заради по-слаб резултат или се тревожи какво ще кажат другите за него, това вече е симптом, който психолозите наричат „синдром на отличника“.
Синдромът на отличник може да се развие по много причини.

Но има 10 най-често срещани

1. В семейството и двамата родители са успешни и постоянно демонстрират своите постижения.

2. Родителите често сравняват детето си с негови връстници и съучиници, а изводите не са в негова полза.

3. Родителските изисквания са прекалено строги.

4. Чува унизителни коментари за своята интелигентност.
 

5. Училищната програма го затруднява - трябва да положи много усилия, за да се справи.

6. Не среща емоционална подкрепа и внимание от страна на близките си.

7. Чувства социална изолация (напр.при преместване в друго училище).

8. Има силно желание да спечели авторитет сред връстниците си.

9. Има проблеми в семейството, например развод на родителите.

10 . Усеща конкуренцията в „престижните“ училища, където има надпревара за постижения.

Ако не се справите с проблема

Случва се като при възрастните: тогава нарастващият стрес ще стане хроничен и на всичкото отгоре ще се усложни от пубертета.
Това може да доведе до развитие на мании, депресия, апатия, загуба на интерес към ученето (като защитен механизъм на изтощената нервна система), нарушения на съня и други разстройства.
И е много вероятно и като порасне това дете да има проблеми със самочувствието, успеха и реализация в живота. И да си мисли, че слабият успех в училище го е превърнал в неудачник.

Как да помогнем

1. Говорете с детето не само за уроците и за оценките. То трябва да разбере, че на него се гледа като на многостранна личност.

2. Винаги бъдете честни за това, което се случва в семейството, дори и да не искате да говорите за това. За хлапето е важно да се чувства забелязано и уважавано.

3. Подкрепяйте го, хвалете го за успехите му, помагайте му да преодолее неуспехите. Двойката не слага край на света.

4. Подкрепете интересите му в други области, помогнете му да разкрие способностите си.

По материали на Psychologies, Мона Василева