Как да се справим с непослушното дете

Децата са наше отражение, огледало на нашите емоции и реакции. Но понякога все пак се превръщат в истински дяволчета и са изпитание за родителското търпение.

Непокорното поведение е нормален етап от развитието на личността, опит за себеизразяване и тестване на границите на позволеното. 
Детският психолог Александра Прокутина  споделя съвети  как да се справите с непослушанието.

„Не ми харесва думата „непослушание“, защото става дума за човек, който може да не харесва нашите молби, а понякога дори и заповеди ... И така възниква конфликт. Добре е родителите да се вгледат по-задълбочено: какво точно се случва. Важно е да анализират всяка конкретна ситуация“, обяснява психоложката.

Майка успокоява детето и го слага да спи. Снимка: Shutterstock

Например, детето е уморено, превъзбудено от игри или джаджи. То може да плаче, да крещи, да реагира неадекватно на молби и да стане прекалено капризно.
В този случай разбираме, че има конкретна причина - превъзбуда или физическа умора. Лесно е да се справите: не влизайте в конфликт с детето си, не спорете, просто го сложете да спи, съветва психоложката.

Друга възможна причина за непослушание е, че родителите не обясняват правилата разбираемо.
Няма аргумент нито обяснение във фрази като: „Защото аз казвам така “ или „Това е! Точка“ или „Когато пораснеш, ще разбереш“.
Децата са много по-умни, отколкото си мислим.
Ако можете да обясните изискването си „защо трябва да бъде така“, тогава винаги ще можете да постигнете споразумение с хлапето.

Потърсете консултация  

Има ситуации, които искат странична помощ и консултация със специалист, защото не са просто каприз или инат и надхвърлят конфликта между родител и дете или между връстниците.
Случаите, които налагат консултация със специалист са:

- истерични изблици по 30-40 минути по каквато и да е причина всеки ден;

- реакции, които са твърде силни за ситуацията: например, крещене и паника заради незначителна забележка;

- агресия към себе си или други: детето наранява само себе си, удря другите, чупи неща;

- рязка промяна в поведението: от спокойно и общително дете, то внезапно става раздразнително, затворено, експлозивно;

- отказ от игри, страх да остане само, будене през нощта;

- речта се е влошава рязко, интересът към любимите занимания изчезва;

- явяват се или се засилват нервни навици: гризане на нокти, дърпане на косата, търкане на кожата;

- постоянни конфликти, липса на разбиране на прости социални правила;
- детето не реагира нито на обич, нито на обяснения.

Чек-лист : Какво да правите, ако детето ви не слуша

Майка реагира спокойно на истериите на дъщеря си. Снимка: Shutterstock

1. Запазете спокойствие и не се поддавайте на провокации. Викането и наказанието само влошават ситуацията. 

2. Говорете с детето си, за да разберете причината за непослушанието и неговите чувства. 

3. Поставете ясни, разбираеми и последователни правила и граници 

4. Бъдете последователни: придържайте се към правилата, които сте поставили, и поемайте отговорност за нарушаването им.

5. Насърчавайте и хвалете детето си за добро поведение, обръщайте внимание на неговите успехи и усилия.

6. Прекарвайте повече време заедно.

7. Дайте пример с поведението си.

Какво да не правите, ако детето не слуша

Не трябва :

-  да викате и го обиждате;
- да използвате физическо наказание;
- да го сравнявате с други деца;
- да го игнорирате ;
- да задоволявате капризите му;
- да го засрамвате и да му казвате: „Лош си, защото не ме слушаш“;
- да сте непоследователни в исканията си;
- да прехвърляте отговорността за възпитанието на другия родител;
- да го манипулирате с думите: „Ако не слушаш, мама ще си тръгне“;
- да го лишавате от всички забавления като наказание.

Мона Василева