Не си говорим, само си крещим

Всяка връзка се гради върху комуникацията, включително романтичните. Няма значение дали тепърва започвате да излизате, дали опитвате съвместен живот или сте женени от дълго време, отглеждате деца - важно е на всички етапи да си говорите, да обсъждате проблемите. Често именно тук правим сериозни грешки.

Мъж и жена се карат. Снимка: Снимка: Shutterstock

Винаги обаче е възможно да се изгради полезен диалог.
Понякога проблеми възникват дори на ниво обикновен разговор - не при кавга или скандал.
Кои 3 грешки пречат на двойката да изгради диалог и как да ги избегнем, разказва клиничният психолог  Юлия Харитонова.

1. Повтарящ се спор

Един от често срещаните проблеми е, че един от партньорите постоянно повтаря една и съща теза. Например:

„Всичко е по вина на майка ти. Заради нея съм раздразнен/а“;

„Просто не отделай толкова време на децата, а след това да ми обясняваш, че си уморен/а.“

Или пък по време на спора често напомняне за старите „грехове“ на партньора.
Самите тези спорове може да не са безсмислени, но в дългосрочен план повтарянето на едно и също обвинение няма да е от полза за връзката.
С такъв „коз“, опитвайки се да накарате партньора си да се чувства виновен, рискувате един ден да получите отговор: „И какво от това?“
Рзбира се ще се подразните и ще изпитате отчаяние и безпомощност.
Ако се окажете в подобна ситуация, спрете и анализирайте думите си. Трябва да разберете каква е истинската причина за стария спор. Ако има нещо, което ви тормози от дълго време, просто го обсъдете без нападки и обвинения.

2. Фокусиране върху себе си

Друг проблем, който ви пречи да проведете разумен диалог, е фокусирането върху чувствата и думите и игнорирането на партньора.
Ако вие или и двамата сте фиксирани само върху себе си, ако сте твърде емоционални и постоянно дърпате одеялото към себе си, това е път към никъде. Ако не можете да изслушвате другия, ще разрушите връзка си.

3. Омаловажаващи фрази

Друга пречка за качественото бщуване са обвинителните, омаловажаващи фрази.
Не е задължително да ги изречате по време на кавга, те могат да звучат като незначителна забележка, казана мимоходом, докато готвите или се приготвяте за работа:

„Пак не ми честити годишнината. Ти винаги я забравяш“.

Или по време на съвместна вечеря: „Не можеш да готвиш, въпреки че много се стараеш.“

Ако партньорите си разменят твърде често такива фрази, атакуваният партньор се чувства неудобно и се затваря в себе си. Може, разбира се, да стане и твърде агресивен.

4 причини за проблемите в общуването

Много неща могат да попречат на продуктивния диалог в една двойка, най-вече свързани с детството, опита от минали връзки или проблеми в настоящето.
Има четири често срещани причини за проблемите в комуникацията.

1. Невъзможност да говорите за своите желания и чувства

Мъж и жена спорят. Снимка: Снимка: Shutterstock

Това е директен път към кавги, раздразнение и дистанциране един от друг. Ако човек не разбира добре чувствата и желанията си или не може да ги изрази дори пред близки - например, защото се страхува или ги смята за погрешни - той ще реагира и ще се освободи чрез негативни емоции.

Да кажем, че една жена чува, че съпругът ѝ отново говори твърде силно по телефона, докато тя работи. Това я разсейва. И вместо да му каже, че й пречи и да му предложи да говори по-тихо, защото е уморена и лесно се разсейва, тя просто започва да му крещи: „Млъкни, спри да говориш!“ А въпросът „Защо да обяснявам?“ се върти в главата ѝ.

2. Предишен лош опит
Той пречи за правилното формиране на причинно-следствени връзки. Например, ако в миналото жената е имала лош опит и знае, че когато мъжът получи отговор, който го дразни, той започва да ѝ крещи, тя е предпазлива. Струва ѝ се, че това винаги се случва и когато настоящият ѝ партньор ѝ зададе въпрос, на който тя не може да му даде удобен отговор, тя автоматично заема отбранителна позиция. Разгаря се конфликт, който при други обстоятелство не би се случил: в края на краищата настоящият партньор не е длъжен да повтаря действията на предишния.

3. Постоянни разговори за ежедневието

Брачните двойки често обсъждат само деца, финанси, домакински или служебни проблеми: защо чиниите не са измити, кой ще заведе детето на спорт или език. Разбира се, ежедневните моменти съставляват значителна част от живота в много семейства. Ако обаче темите за разговор приключат дотук, общуването между двамата страда.
Това води до кавги. И ако това се повтаря, а общуването е все така повърхностно, това може да се превърне в разочарование. Фактът, че не можете да споделите някои сериозни мисли и преживявания с партньора си, потиска.

Опитайте се да говорите на различни теми. Например:

„Какво искаше като дете, но никога не получи?“;

„Как мечтаеш да посрещнеш старостта? Ако имаш много пари?“;

„Какво наистина те забавлява, когато четеш новини?“.

4. Натрупан стрес

Стресът и посттравматичното разстройство, което е резултат от това, че човек е бил унижаван, критикуван или „наказван“ чрез игнориране, е причина партньорите да се отдалечат.

Какво да правите

Не е достатъчно само да се стараете да не използвате определени фрази , например такива, които обезценяват или обвиняват партньора ви. Важно е да разберете какво ви пречи да общувате спокойно и резултатно да разрешавате проблемите. В противен случай потиснатите фрази, емоции и реакции все пак ще излизат наяве и ще продължат да тровят връзката.

Започнете с разпознаването на вашите чувства и емоции. Помислете защо те ви тласкат да използвате обидни думи, постоянно да нападате, да търсите аргументи, които водят до в кавги и т.н.
Признайте си, че чувствате болка или тревожност, срам, страх или несигурност. Когато разпознаете чувствата, те се успокояват малко.
И след това трябва да разберете, първо, как можете да си помогнете: отидете на терапия, потърсете начин сами да се справите със ситуацията, проявете състрадание към себе си.

Второ, разберете как може да реагирате различно на определени думи или действия на партньора си, вместо с агресия или игнориране.

Връзките са духовна близост. Те проявяват вътрешната нужда на всеки човек от безопасна емоционална привързаност. И тя трябва да се създава търпеливо. Както е в теорията на английския психиатър Джон Боулби за привързаността на децата към майка им. Същото е и с възрастните: ние сме също толкова уязвими.

Човек не е просто социално същество, а такова, което се нуждае от тясна връзка с другите. Безразсъдно и дори опасно е да се отрича това. „Уважение, доверие и подкрепа“ – това е рецептата за щастие.

А за да добиете останалите умения, ходете на терапия. Всичко това е трудно и често не е лесна и бърза работа, но е много важно, ако искате да изградите да потигнете хармония.

Мона Василева