Как да насърчим хлапето да се облича само

Самостоятелното обличане е етап от порастването на детето. Постепенно с времето то добива нови умения и сръчности, а заедно с това и самочувствие, че „вече е голям човек“ и може да се справя сам. Но това е процес, който трябва да ръководите търпеливо, постепенно и да не се отказвате, защото вие ще го „свършите по-добре и най-вече много по-бързо“.

В първата част на материала разказахме на каква възраст хлапето трябва да усвои умения да се облича самостоятелно и как родителите могат да ускорят процеса.
Във втората изброихме кои са най-честите причини хлапето да не иска да се облича само и как да се справим.
Сега продължаваме.

Педиатърът д-р Станислав Суханов съветва как ада стимулираме детето, без да го притискаме.

Играйте и давайте пример

Мотивацията е по-силна, когато си с рокля на принцеса. Снимка: Shutterstock

Играта е един от най-достъпните и забавни начини за усвояване на нови умения. Обличането не е изключение.
Използвайте тези техники, за да събудите интереса им към този ежедневен процес.

„Уцели целта.“
Има много варианти: ръкавът, крачолът, деколтето.
Доближете отвора за ръкава до ръчичката или крачето на детето, уверете се , че няма да се закачи в него и се усмихнете лукаво.Подканете го – "Сега, давай!"
Като разбере правилата на играта, то гарантирано ще се опита, за да „спечели“.

„Намери тези части от тялото.“
Попитате изненадано: „Къде са ти ръцете?“, възкликнете: „Каква дълга шия!“. Помолето го да протегне крака и да ги пъхне в качолите. Има безброй варианти за игра.

„Състезание.“
Поставете два комплекта дрехи един до друг – на детето и своите – и се обличайте едновременно. Но като на състезание. Кой ще се справи пръв.

„Модно ревю.“
Малките деца, както момичета, така и момчета, обичат да пробват дрехите на родителите си. Обличането на тези широки и огромни за хлапето дрехи е не само по-лесно, но и по-забавно. Използвайте го!

Дете пробва обувките на  мама. Снимка: Shutterstock

„Измами ме!“
Запазете това за спешни случаи. С дълбока и тъжна въздишка кажете: „Е, определено няма да можеш да се справиш с този пуловер, докато не пораснеш.“ Резултатите ще последват много бързо.

Как да го научим в 7 стъпки

1. Бъдете спокойни и търпеливи. Това е може би едно от най-трудните изисквания: трудно е да поддържате позитивно отношение, когато закъснявате и детето ви прекарва 10 минути да си играе с велкрато на обувката.
Не бързайте, запазете спокойствие и не критикувайте. Не правете нищо вместо детето.
Най-добре е да го оставите да завърши самостоятелно започнатото: по този начин то развива свой собствен опит. Например, ако забележите, че се е облякло неправилно (на обратно тениската или пуловера), първо отпразнувайте постижението му и след това го попитайте дали всичко се е получило както трябва. След като го изслушате, споделете вашата гледна точка.
Едно четиригодишно дете може първоначално да откаже да преоблече дрехите, които е надянало на обратно. Натискът само ще засили протеста му.
Говорете на глас и разсъждавайте. Попитайте го защо за него е важно да остави нещата такива, каквито са.
Едно пет- или шестгодишно дете обикновено поправя грешките си: то вече няма да се „бунтува“. То е заето с други мисли и задачи.

2. Установете зрителен контакт – той ще бъде ключът към вашето взаимодействие по време на процеса на обличане.
Докато вие все още обличате детето (най-добре е да правите това коленичейки на пода), говорете, обяснявайте на глас действията си.
Редовните повторения му помагат да запомни последователността. По-късно то автоматично ще облича някои неща, като бельо и долни дрехи, а вие ще му напомняте за следващите стъпки.

3. Вземете предвид индивидуалните му характеристики. Много деца обичат да се обличат от ранна възраст (и не само момичетата!). Те се опитват да участват в процеса още от първата си година, могат частично да се обличат правилно до две години и половина, а напълно до четири.
Но много зависи и от самото дете.  По-спокойните и по-търпеливи започват да овладяват копчетата и циповете по-рано, докато хиперактивните обикновено започват да се обличат малко по-късно.

4. Приемете неговите правила. Ако искате детето ви да се наслаждава на обличането си само, дайте му възможност да избира дрехите си. Разбира се, има моменти, когато това няма как да стане. Но като цяло, наистина ли има значение, че оранжевата тениска не се съчетава с обувки с цвят на малина?
Ако изискванията на детето влизат в остро противоречие с добрия ви вкус, просто стеснете избора: дайте му три комбинации от дрехи и го оставете да избере.

5. Дайте пример. Едногодишните обикновено са много добри в това да се учат да се обличат сами чрез пример. Ето защо в семейства с две или повече деца по-малките започват да се обличат много по-рано.

6. Помощ - това е насърчаващо. Оставете хлапето само да надене панталона – да уцели крачолите, а вие го изправете и нагласете. Или нека то да си облече ризата, а вие я закопчаете и т.н.

7. Похвала. Когато детето облече нещо или се закопчае само, трябва да сте щедри с похвали. Децата са много щастливи, когато могат да направят нещо без помощ.
Абсолютно забранено е да критикувате, да се карате или да се смеете, ако се облече неправилно! Това ще увеличи страха, несигурностто и съпротивата към нови преживявания.
Сравненията с Ани, Мими или Гошко, които са по-сръчни и самостоятелни, също не помагат.
Това е особено очевидно в детската градина: фрази като „Защо се мотаеш? Всички вече са се преоблекли". 
Тези думи нараняват детето, карат го да се срамува , да се чувства виновно, понижават самочувствието му и дори предизвикват чувство на гняв.

Мона Василева