Какво не бива да правите пред детето

Родителите искат детето им да бъде учтиво и добре възпитано. Говорят му, наставляват го и го съветват. Забравят обаче старото правило, че не думите , а примерът възпитава.
Детето, като гъба, попива примера на възрастните. А те често говорят и правят неща, които не са за пример,  обяснява  педагогът Светлана Голицина и разказва какво не бива да правят пред децата си.

1. Карат се и на висок тон изясняват отношенията си

Мъж и жена се карат и крещят. Снимка: Shutterstock

Отдавна е доказано, че деца, които растат в атмосфера на постоянни кавги между родителите си, стават нервни, лесно възбудими и често прекалено агресивни или, обратно, склонни към депресия. Запомнете: викането не е демонстрация на вашата сила, а издава вашата безпомощност, и също така причинява сериозна психологическа вреда на всички около вас.

Какво да правите?
Най-общо казано, всеки може да се научи да разрешава конфликти без прекомерно словесно насилие – тоест, спокойно да преговаря, вместо да крещите и да викате. Но ако например почувствате нужда да крещите на съпруга си, направете го в отсъствието на детето.

2. Критикуват и обсъждат околните

Често срещана ситуация: веднага щом семейни приятели, баби и дядовци или съседи затворят вратата, възрастните веднага започват да ги обсъждат с ентусиазъм.
Помислете за примера на лицемерие, който давате на детето си: току-що се усмихвали и сте сервирали манджи. 
Детето слуша. И може да реши, че „само нашето семейство е добро, а всички останали са лоши“ и тогава проблемите в общуването с външния свят няма да бъдат избегнати.

Какво трябва да направите?
Въздържайте се от злобни коментари пред детето си. Ако решите да го правите пред приятелка, нека е на 4 очи. Още по-малко комертирайте пропуските и недостатъците на учителите – те и без това трудно градят авторитет през децата.

3. Подценявате и пренебрегвате околните

Често в разгара на спора от устата ни се изплъзват думи като: „Нищо не можеш да направиш както трябва“, „Ръцете ти са заврени отзад?“ или „Аз не се и надявах, че ще се справиш с това“ .Тези фрази са обидни и за децата, и за възрастните, защото разрушават тяхното самочувствие.
Детето започва да се чуди: „Защо татко е толкова непохватен?“ или защо баба е с „промит мозък“. И естествено губи уважение към тези хора.

Какво трябва да направите?
Опитайте се за контролирате думите, които изричате, дори в момент на ярост. Особено тези провокативни изказвания, които рушат представата на хлапето да татко или баба.
Всяка критика, насочена към членовете на семейството, трябва да бъде балансирана и конструктивна, без да уврежда семейните отношения.

4. Изнудвате и манипулирате

Класическатят пример е: „Ако ти, скъпи, не направиш това и онова, ще отида да живея при мама“ . Понякога изнудването приема много по-фини форми, само и само човек да постигне целите си.
Няма как обаче да заблудите детето – то интуитивно усеща подобни ходове и ще ги запомни. В бъдеще може да видите как сте възпитали своя хитър малък манипулатор.

Какво да правите?
Всеки път, когато се изкушите да постигнете нещо, помислете за прост и честен начин – признайте, че ви трябва помощ, почивка, време за себе си, а не измисляйте разни истории.

5. Прекалена защита и протекция

Баща съветва детето си. Снимка: Shutterstock

Има някои „тревожни майки“, които не само следят всяка стъпка на детето си, опитват да га предпазят от всичко. Без тяхно разрешение и надзор то не може да изпие дори чаша вода и да хапне залък. И това отношение и протекция се простира и върху другите членове на семейството.
Разбира се, да си грижовна майка е прекрасно, но да се отнасяш с всички около себе си като с безмозъчни същество е най-малкото нелогично – дори само защото в крайна сметка ще научиш семейството си, че си отговорна за всичко, което им се случва, и те няма да имат желание да поемат каквато и да е инициатива.

Какво да направите?
Намалете нивото си на лична отговорност. В края на краищата, не вие ​​решавате какво ще бъде времето утре. Не сте отговорна за всичко, което се случва в семейството.
Спомнете си старото мото „Никога не прави за някого това, което може да направи сам“ .

Мона Василева