Тези разговори не се водят с хора, които не са ни близки
Голяма компания разговаря на маса. Снимка: Shutterstock
Умението да водим разговор, за да привлечем вниманието на събеседница, обикновено отваря много врати. Не само когато човек се опитва да впечатли потенциален партньор, но и в обикновен разговор на улицата, с таксиметров шофьор, колега по време на събитие или с непознат на парти.
Именно в тези моменти, когато се отпускаме, се появяват някои особености, за които дори и не подозираме.
Класическите правила на етикета забраняват три теми: политика, болести и религия. Защото те предполагат различни позиции и непримирими различия.
Но има и други теми, които не бива да се обсъждат в непозната компания.
Не всеки притежава умението да отгатне емоционалния климат, да усети границите на другия човек и да избере подходящата тема за разговор. Това въобще не е свързано с неговото ниво на интелигентност или ерудиция. Дори блестящият професионалист може да бъде напълно безпомощен в ежедневните разговори.

Голяма компания празнува рожден ден. Снимка: Shutterstock
Психологът Даниел Моран изброява десет теми, които не са подходящи. Това не са теми не са табу .
Да разкажете на близък приятел колко лошо сте спали или да обсъждате служебен конфликт с майка си, е напълно нормално. Но са червен флаг за разговор с непознат.
Ето други подобни примери.
Диетичните ограничения са личен въпрос.
Абсолютно необходимо е да уведомите домакина си, че имате алергия към глутен, непример, за да не го обидите, че не ядете това, което е сервирано. Но не превръщайте всяко сядане на масата в лекция, на която разказвате защо не можете да ядете едно или друго.
Не коментирайте качество на съня или какво сте сънували.
„Няма нищо по-скучно от сънищата на другите хора“. Авторството на тази мисъл се преписва на Антон Чехов, Франсоаз Саган и Анна Ахматова.
Психолози обаче обясняват: обсъждането в голяма компания на сънищата или как сте спали снощи, не е добра идея.
„Снощи спах много лошо ...“ е фраза, която е подходяща само в отговор на въпроса „Как се чувстваш?“ и то, ако я зададе любим човек.
Ще летите до Египет и това е чудесно, но изброяването на хотелите, които сте набелязали, историята за претоварения полет и обсъждането дали да вземете куфар или просто раница, очевидно са излишни.
Кажете на компанията къде отивате – това е достатъчно. Ако наистина са заинтересовани, те ще попитат за повече подробности.
Споделянето на новини за скорошното ви заболяване е напълно приемливо, но подробното описание на заболяването, включително хронология на симптомите, теории за причината за инфекцията ви и разказ за това колко зле сте се чувствали в сряда вечерта, е твърде много за непринуден разговор.
Тактичният и възпитан човек споменава заболяването мимоходом и бързо сменя темата, за да избегне фокусирането върху негативното.
Коментирането на служебни конфликти излишно натоварва хората с проблем, с който нямат нищо общо и те определено не могат да ги разрешат. Това не е разговор, който може да водите в голяма компания.
Често най-разпалените спорове са на тема политика. Чувствителният човек разбира, че политиката почти винаги изостря страстите. Като изразявате позицията си в смесена компания, рискувате или неловко мълчание или ненужен спор. Тактичният събеседник запазва мнението си, докато не го попитат директно.

Приятелки си говорят. Снимка: Shutterstock
„Майка ми и аз имаме сложни отношения“ е напълно естествена фраза, ако говорите с вашия терапевт или близък приятел.
Да описвате подробно семейните отношения и конфликти пред непознати, е лоша идея.
Важно е да запомните: не всеки е готов да слуша за семейните драми на други хора и да поема ролята на психолог.
„Днешните деца просто не са това, което бяха“ е класически рефрен, познат на всяко поколение.
Проблемът не е, че си казвате мнението, а в това, че никой не го е поискал.
Редовното повдигане на темата за разглезената младеж, превръща човек в досадник в очите на околните, независимо дали е прав или не.
Купили сте апартамент или сте продали кола! Поздравления!
Напомняме ви, че разкриването на разходите, таксите за договаряне, комисионните на брокерите и правните сложности на сделката не са тема за разговор с непознати.
В разговор е достатъчно да споменете само преместването или покупката, а други подробности споделяйте само, ако някой се интересува.
Това е може би най-деликатният момент. Чувството, че сте разбрани, може наистина дълбоко да ви наранява. Но когато подобни признания се правят в разговор с фризьорката или случаен познат, те автоматично се превръщат в неловка тема.
Човекът отсреща не е подготвен за това и често просто не знае какво да каже в отговор. В крайна сметка всеки се чувства неловко.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари