6 мита за глистите, в които вярват дори педиатрите

Скърцането със зъби значи ли, че детето има глисти? Имате домашен любимец - котка или куче, това повишава ли риска?

Консултанти на Deti Mail разказват за най-популяните митове и ги оборват.

Научни факти

Дете играе на поляната, лапа си ръцете. Снимка: Shutterstock

Мит №1: Скърцане със зъби = глисти
Реалност: Бруксизмът (скърцане със зъби) се причинява от:

- Структурата на зъбния апарат и захапката;

- Стрес и преумора.
Глистите нямат нищо общо с това - няма научни доказателства, които да подкрепят връзката между тези две явления.

Мит №2: Лош апетит или загуба на тегло = паразити
Реалност: Глистите могат да повлияят на теглото, но това рядко е единственият симптом. По-често причината е:

- Небалансирано хранене;

- Анемия (железен дефицит);

- Заболявания (цьолиакия, възпалителни заболявания на червата);

Мит №3: Глисти имат само тези, които не поддържат хигиена
Реалност: Дори чист човек може да се зарази. Рискови групи:

- Деца (тези, които играят в пясъка, слагат ръце в устата си);

- Градинари ;

- Пътешественици и туристи.

- Яйцата на паразитите често попадат в тялото чрез почва, вода или лошо преработена храна.

Мит №4: „Профилактиката“ с хапчета е златен стандарт
Реалност: СЗО препоръчва масова профилактика само в страни с тропически и субтропичен климат (африкански страни, Индия и др.). За нашата страна няма такава препоръка.

- Лекарствата са токсични за черния дроб;

- Рискът от странични ефекти е по-висок от ползите.

Лечението е само по лекарско предписание.

Дете играе в пъсъчника. Снимка: Shutterstock

Мит №5: Домашни любимци = автоматична заплаха
Реалност: Не вие, а вашият домашен любимец се нуждае от профилактика! За да намалите рисковете:

- Редовно давайте на животното антихелминтна профилактика (според графика на ветеринарния лекар);

- Мийте ръцете и следете детето също стаарателно да ги мие, ако ви помага в градината или след игри в пясъчника

- Почистете след кучето си, когато сте навън.

Мит № 6: Повишени еозинофили = определено детето има глисти
Реалност: Тези клетки реагират на:

- Алергии (астма, дерматит);

- Автоимунни заболявания;

- Някои инфекции.

Как да разберете дали детето има глисти

Няма специфични симптоми, които да показват хелминтоза. Диагностицирането на паразитни заболявания е сложен процес, който включва три ключови компонента: оплакванията на пациента, епидемиологичната анамнеза (пътуване, консумация на сурова риба/месо) и лабораторни изследвания.

Ето кои изследвания са най-информативни:

- Изследване на изпражненията за яйца на глистите: три пъти на интервали от 2-3 дни или еднократен обогатяващ тест;

- Остъргване на перианалната гънка: три пъти на интервали от 2-3 дни - сутрин преди дефекация и процедури за перинеална хигиена.

- Пълната кръвна картина (ПКК) не е информативна, а тестът за венозни антитела може да има ниска специфичност в хроничния стадий на заболяването.

Как да избегнем заразяване

Добрата новина: много хелминтни инфекции отшумяват спонтанно без специално лечение.
Най-добре е обаче да не разчитате на случайността и да следвате прости превантивни мерки: мийте добре ръцете си след като сте навън и преди хранене, изкисвайте и мийте старателно плодовете и зеленчуците, яжте само добре термично обработено месо и риба и внимавайте с водата – ако имате съмнениея, пийте минерална, от бутилка.

Особено внимание трябва да се обърне на децата: научете ги на хигиенни правила, контролирайте плуването (само в чисти води) и се уверете, че не поглъщат вода.
Тези прости правила значително ще намалят риска от инфекция, без да се стига до ненужни лекарства.

Този материал има информационен характер и не замества консултация с лекар. При симптоми, притеснения или съмнение за здравословен проблем се обърнете към медицински специалист.

Мона Василева