Как крила, пера, скелет и мускули я издигат във въздуха
Орел, който се рее в небето. Снимка: Shutterstock
Децата често гледат небето и питат: „Защо птиците могат да летят, а ние не можем?“
Отговорът е прост: птиците имат специално „оборудване“ за полет – крила, пера, лек скелет и много силни мускули. Те също така знаят как правилно да „работят“ с въздуха, както добрия плувец във вода, обяснява Татяна Менщикова.

Птица, която се рее в небето. Снимка: Shutterstock
Птицата лети, защото крилото ѝ създава подемна сила – въздухът я повдига нагоре.
Когато крилото се движи напред, въздухът над него преминава по-бързо, а под него – по-бавно. Това създава по-малко налягане отгоре и по-голямо налягане отдолу, а крилото „повдига“ птицата. Прилича на ръка, стърчаща от прозореца на кола: ако я наклоните леко, въздушният поток я избутва нагоре.
Но повдигането не е достатъчно – тя трябва да се движи напред. Това се постига чрез размахване на крилата: птицата сваля крилата си надолу и назад, избутвайки въздуха надолу (и леко назад).
Използвайки третия закон на Нютон, получаваме отговора: въздухът избутва птицата нагоре и напред. Подемна сила + тяга напред = полет.
Крилото не е просто „лопатка“. Горната повърхност е леко изпъкнала, докато долната повърхност е по-плоска. Този „профил“ помага на въздуха да минава по-бързо отгоре и по-бавно отдолу, повдигайки птицата.
На върха на крилото дългите махови пера действат като вентилатор – режат въздуха, намаляват съпротивлението и помагат за задвижването на птицата напред.
Птицата леко променя ъгъла на крилото си. По-голям ъгъл означава по-голяма подемна сила, но и по-голямо съпротивление. По-малък ъгъл означава по-бързо движение напред.
Перата са леки и здрави. Те правят крилото широко, без да добавят излишно тегло, „запечатват“ го и намаляват турбуленцията и шума. Птицата сменя повредените пера – това се нарича „линеене“.
Опашката е едновременно кормило и спирачка. Разтварянето на опашката като ветрило я забавя и каца меко. Прибирането ѝ ускорява полета. Леко завъртане - променя посоката.

Гъски в полет. Снимка: Shutterstock
Свръхмускули: Птиците имат мощни гръдни мускули, които спускат крилата им. Гръдният кош има „кил“ – гребен на гръдната кост, където се закрепват мускулите.
Леко тяло: Много птици имат кухи кости (с прегради), което ги прави здрави, но леки.
Бърз метаболизъм: Сърцето и белите дробове работят интензивно, а кръвта бързо пренася кислород – горивото за пляскане с крила.
Запазване на енергията: птиците използват възходящи течения, за да се реят (орли, щъркели), летят във V-образна формация и се крият една зад друга от настъпващия въздух (гъски).

Щрауси. Снимка: Shutterstock
Не всички. Щраусите тичат, пингвините „летят“ във водата – крилата им са се превърнали в плавници. Те са избрали различни начини на придвижване, но правилата на въздуха са едни и същи за тях: форма, сила, съпротивление.
Разказвайте стъпка по стъпка: „Крилото създава подемна сила – клапата осигурява тяга – опашката управлява.“
Използвайте аналогии: плуване във вода, длан в потока, хартиен самолет.
На малките деца кажете: „Крилото улавя въздух като парашут“.
На учениците обаснявайте по-подробно за „различно налягане отгоре и отдолу“.
Наблюдавайте заедно: как врабчето бързо размахва криле (къси криле – много пляскания), как хвърчило се носи (улавяйки въздушните течения), как гълъбът „спира“ с опашката си преди да кацне.
Разбирайки как крилото се „договаря“ с въздуха и се нагажда, детето вижда, че полетът не е магия, а прецизно взаимодействие на форма, сила и движение. Това развива любопитство и му помага по-късно по-лесно да разбере както самолетите, така и аеродинамиката – от хартиен самолет до голям пътнически самолет.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари