Прословутото „не“ на 2-годишното, което вади родителите от равновесие

Коя дума хлапето между 1 и 3 години казва най-често? Всеки родител ще ви отговори, без да се замисли. „Не!“.
Тя звучи по всеки повод и при всички обстоятелства, без значение какви са истинските желания на малчугана.

Защо се случва това?

Измъчените от непрестанното „не“, което пробива мозъка, родителите са убедени, че хлапето пробва границите на търпението им. Всъщност това не е така.
В тази възраст децата започват да осъзнават, че и те имат желания. Тяхното „искам“ обаче въобще не съвпада с желанията на родителите.
А с „не“ по най-лесен и прост начин хлапето тества докъде стига неговата независимост. Специалисти по детско развитие наричат тази възраст „период на турбулентност“.
Детето вече ходи самостоятелно, пробва да говори и процесът по изучаване на околния свят минава в активна фаза.

Всяка секунда в мозъка му се появяват над 700 нови невронни връзки и то трябва да реши как да се държи във всяка ситуация. А това е сложно. Защото от една страна то иска да е самостоятелно, а от друга - много се нуждае от родителска любов и подкрепа.

Как да го накараме вместо „не“ да каже „да“

1. Изключете от речника си изречението: „Ти какво искаш ... (да ядеш, да облечеш, да играеш и така нататък)”
Не бива да му предоставяте безкраен избор. Това се отразява пагубно на детето. Изборът винаги трябва да е ограничен. 
Например. Вместо да го питате какво иска за обяд, просто му кажете, че има две опции – спагети или пилешка супа. И край.
Вместо да кажете: "Какво искаш да правим днес?" , кажете: „Ти искаш да играеш на топка на двора или да рисуваш!“

Ако хлапето пробва да получи и други предложения, останете твърди .“Има само две опции – избирай!“
Така ще запазите баланс - детето ще почувства, че контролира ситуацията, а мама и татко ще демонстрират, че се отнасят с разбиране.
Подобна тактика има едно съществено предимство – изключва класическата грешка, която правят повечето родители, да преговарят и да се пазарят.
Да се опитвате да постигнете разбирателство с дете, изпаднало в истерия, това значи да го насърчавате, че това поведение е път към успех.

2. Пробвайте с отвличане и превключване на вниманието - да изпеете закачлива песен или да се пошегувате. Възможно е неочакваното поведение на мама и татко да извади детето от мрачната ниша на „не“ и то да каже „да“.
Когато се развесели, е много вероятно въобще да не си спомни за какво се е тръшкало и е упорствало преди минута.

Снимка: Guliver / iStock

3. Използвайте правилните думи. Учени от университета в Сан Диего стегнаха до заключение, че ако родителите помолят детето за помощ, то много по-активно реагира на съществителните, а не на глаголите.
Затова е по-добре, когато го молите за помощ да кажете: „Искаш ли днес да си ми помощник?“ вместо „Искаш ли да ми помогнеш?“

4. Не използайте и вие "не" по повод и без повод.  Важно е да учите хлапето, че неговото „не“ има алтернативи. Например „да“ . Не е изключено то да употребява „не“ , защото го чува прекалено често и по всеки повод във всекидневието си. 
Затова се стремете и да използвате възможно най-рядко „не“ и да я замените с друга дума. 

5. Заложете на хумора. За да не превърнете „не“ в автоматичен отговор на всеки въпрос, който задавате на детето, използвайте хумор. Например – вие предлагате нещо полезно и вкусно, а то категорична отказва да го яде.
Задайте му смешен въпрос: „Какво мислиш, че ще каже птичката, ако я попитаме: Ти обичаш ли червейчета?“ Детето ще е принудено да отговори вместо птичето „да“, а вие продължете: „А, какво ще кажеш, когато те попитам „Ти обичаш ли сандвич с яйце?“
Ако имате късмет, хлапето, което вече е доволно от себе си, ще каже „да“ . Съпротивата ще е сломена

6. Научете детето да разпознава чувствата си. Това е още един съществен момент, който помага от пълен отказ то да премине към по-разумен подход и да съобщи на родителите си какво точно иска. Старайте се всеки път, когато хлапето отчаяно се съпротивлява на нещо, да му обясните с думи какво точно изпитва. „Сега ти си много гневен, защото не получи кифлата, която поиска. Но ще ти я дам, когато се успокоиш и си изядеш супата.“
Ако всеки път, когато пиши и се тръшка на пода, вие му обяснявате какво точно изпитва, има шанс само да започне да опознава чувствата си и да ги контролира по-добре.

По материали на fatherly.com , Мона Василева