10 причини за бягство от дома

Бягството на детето от дома е един от най-страшните кошмари за родителите. Държим и стискаме хлапето за ръка, учим го да не разговаря и да не се доверява на непознати, да не се губи от поглед, когато сме на обществени места, а около нас има тълпи с хора. И това е много важно.

Важно е обаче да погледнем и статистиката: 90% от издирванията, които прави полицията, са на деца-бегълци. С други думи това означава, че 9 от 10 деца не са били откраднати, похитени, нито сами са се изгубили. Те самостоятелно са избягали от родния дом.
Тези импулсивни постъпки може да завършат доста печално. Някои хлапета се скриват уж за малко, но могат да срещнат хора с лоши намерения и да се стигне до нещастен случай. За щастие голяма част от децата се откриват живи и здрави.
Но излязло само на улицата детето не е на безопасно място и е изложено на висок риск.

Наталия Ремиш – продуцент и режисьор, която прави документални и обучителни филми за деца и родители, разказва и прави изводи от своята практика. По време на подготовката на филма „Бягство“ , тя издирва, слуша и събира редица истории на хлапета, които са избягали от дома си. 
Убедени сте, че причината за бягството на детето са непрестанни кавги и спорове между родителите. Това обаче съвсем не е така.
Хлапетата бягат, водени от най-различни причини. И не само тийнейджърите. Бягат и тези на 7, както и 13-годишните.

Ето 10 причини, заради които деца и от благополучни семейства, решават да избягат от дома.

1. Вещи
Колкото и да е ценен за вас даден предмет или вещ, се постарайте да не му отдавате толкова голямо значение. Една от най-честите причини за бягството на детето от дома е загубена, счупена или повредена вещ. Това може да е якето, което току-що сте купили, а детето го е загубило някъде в училище, може да е татковият мобифон, който се е изплъзнал от ръцете му и е станал на сол на пода или пък вазата на баба, която е семейна реликва. Децата се страхуват от наказание и бягат.

2. Наказания
Наказанието е плашещ елемент в отношенията деца-родители и най-безрезултатният (твърдят психолози) . Затворът не прави от лошия човек – добър, двойките не правят от двойкаджията отличник. Наказанията плашат детето, но не „оправят“ неговото поведение. Затова по-скоро говорете за последиците, а не за наказанията. Много повече смисъл има да мотивирате детето и да го убеждавате, отколкото да го наказвате.

3. Последствията от наказанието трябва да са подчинени на логиката
Скъсал си суитчъра? Ще трябва да се зашие или да ходиш така – това е последица, но е пряко свързана със събитието. „Един месец без анимации“ или „Давай телефона“ - това е нелогично наказание.
В първия случай детето се учи да носи отговорност за своите действия и вашите отношения ще са наред. Във втория – хлапето ще стигне до извода, че родителите се разпореждат с живота му както решат. И няма как това да не се отрази на вашите отношения.

4. Тон, мимика, жестове
Голяма част от нашето общуване не е вербално. Така че често не е важно какво точно сте казали, а как сте го казали. Може да заплашите хлапето само с поглед, без дори да кажете и дума, а може да говорите много важни и съществени неща, а то въобще да не ги чуе.
Задача на родителите е да го накарат да се замисли, не за го плашат. Страхът е една от най-честите причини за бягство от дома. Не плашете детето, бъдете негов наставник и ментор.

5. Подкрепа
Понякога проблем за детето са отношения извън дома. С приятели, учители, треньори.
Някои хлапета бягат от дома, защото в училище ги тормозят и ги е страх дори да влязат в класната стая. Не искат и не смеят да говорят затова с мама и татко. Едва 1 от 3 деца споделя с родителите си, че е обект на агресия в училище. А колкото по-голямо става, толкова по-трудно говори за този проблем.
Бъдете на страната на детето. Подкрепяйте го, дори да ви се струва, че не е право. Да го подкрепите не значи обезателно да се съгласите с него. Да го подкрепите означава да не го осъждате, да не го обвинявате, а да се вслушате в това, което разказва и да помислите как може да се излезе от тази ситуация.

6. Вслушвайте се в желанията на детето
Една от историите, които разказва малко момиченце при заснемане на филма „Бягство“, впечатлява всички. 5-годишното хлапе е избягало от дома си, защото не искало всяка сутрин да яде попара. Ако някой я беше чул, вероятно щеше да направи друга закуска и семейството да си спести страшни тревоги.

7. Бъдете готови на експерименти с външния вид
Може страшно да харесвате плитките на своята дъщеря или да сте убедена, че червеното много отива на сина ви. Важно е обаче да дадете право на детето да има собствено мнение по повод външния вид.
Разговарях с майка, чиято дъщеря 2 пъти бяга от дома и дълго не могат да я открият. Причината – майката ѝ забранява да си отреже плитките, докато не стане на 18 г. Първото нещо, което тя прави, когато бяга от дома си, е да се постриже съвсем късо.
Не е задължително да сте във възторг, ако дъщеря ви иска да боядиса косите си в розово, но го приемете като временен експеримент. Не реагирайте остро. Достатъчно е и едно „Ммм, интересно“ - без никакъв друг коментар. Цветът ще се отмие, косата ще порасне и ще добие естествения си цвят. А отношенията ви няма да се провалят.

8. Приятели и любов
Не харесвате приятелите на сина си? Понякога наистина не става ясно защо децата ни дружат с някой, който не ги уважава или им вреди. Затова трябва да помните, че принудата и натискът раждат съпротива. Ако може да повлияете и промените мнението на 6-годишното, на 11 години  то по-скоро ще прави точно обратното на това, което му казвате.
Важно е да знаете повече подробности за мотивите на вашето дете и за приятелите му. Защо му харесва да дружи точно с Александър? Какво интересно правят заедно? С какво се занимават неговите родители? Проявете дружелюбен интерес, а не подозрителност. Не подлагайте детето на разпит.

9. Избягал е, защото сте му омръзнали
Не досаждайте на своите деца. Понякога ние така се увличаме от нравоучения, че за истинско общуване не ни остава време. И наставленията ни са нещо като бял шум – фоново мърморене по всеки повод. Струва си да си изберем няколко приоритета, а оставалото да пропуснем.
Ако вие се опитвате да се намесвате и да коригирате всеки аспект от живота на детето, ще се наложи да дуднете по цял ден.

10. Отношенията в семейството
Децата бягат от къщи, защото не могат да слушат и търпят постоянните кавги между родителите си. Карайте се тихо в стаята си, карайте се извън дома, когато детето не е край вас, но уважавайте мнението на другия, особено, ако се налага двамата да вземете решение. Така то ще разбере и ще види, че конфликтът може да е градивен. Отношенията между членовете на семейството няма как да не влияят на детето. Понякога те са по-болезнени от страха от наказания.
Има и още един важен момент: слушайте. Паузата е мощен инструмент. Понякога нашите паузи водят до изненадващ резултат. Децата откриват нови хоризонти. А доброжелателно поставената задача или въпрос могат да ни сближат още повече.