3 глупави грешки, които родителите на подрастващите допускат

Умението да водим диалог с подрастващите не се отдава на всеки, особено когато спорът е разгорещен. Много е важно не само грамотно да представиш своята теза, но и да слушаш внимателно и с участие събеседника.
Понякога ние така така бързаме да изложим своите мисли, че мнението на околните като че ли много не ни интересува, дори като става дума за нашите деца. За съжаление, без желание да изслушаш събеседника, диалог няма, а доверието в общуването между родител и дете се губи. Особено, когато става дума за тийнейджърите.

Всеки от участниците в разговора, започва да си мисли, че не го разбират, че не искат да го слушат.
За да не се случи това, е важно да слушате с внимание, дори събеседникът ви да е на 3 години и да не може добре да изказва мислите си.

Кои са най-популярните родителски грешки, обобщава letidor.ru.

1. Позицията „Аз съм умен, ти – глупак“

Опитвайки се да набият нещо в главата на тийнейджъра родителите често влизат в ролята на мъдрите старци, нещо която вбесява подрастващите. Например. Едно е да кажете: „Много искам да споделя с теб история, която много ми повлия и промени живота ми ...“ , друго е да започнете разговора с: „Младежите днес не са такива както бяха преди. По наше време ...“
Подобни разсъждения нямат никакъв принос, те само гъделичкат егото на таткото/майката и ги величаят в собствените им очи.

2. Изясняване на отношенията, когато всички са гневни

Когато детето не е в настроение, по-добре е да не опитвате да изяснявате отношенията си. Полярните чувства, които е възможно въобще да не са свързани с темата на разговора, ще попречат на нормалния диалог. По-разумно е да отложите разговора за момента, в който вие и вашият тийнейджър ще сте спокойни и балансирани. Ще видите, че това е по-продуктивно.

3. Сравнение от сорта на „синът на моята приятелка“

Психолозите съветват никога и при никакви обстоятелства да не сравняваме детето си с околните. Сред познати и роднини винаги ще има някой, който да хвали и да величае своето отроче.
Дори, ако сте убедени, че сравнението с други, по-успешни деца, ще мотивира вашето за усърдна работа, не го правете. Това е лъжлив стимул. И е ваша манипулация, макар и неосъзната. Не е важно детето да иска да е отличен ученик, заради другите, важно е да го направи заради себе си.
Дори, ако в момента номерът със сравненията мине, по-късно детето ще разбере и ще му стане обидно, че вместо подкрепа от родителите си е чул, че Иван или Драган се справят по-добре.
Всеки родител иска детето му да е успешно.
Най-добрият начин да го постигнете е вашата вяра в собствените му сили. Без никакви сравнения.