Исабел Алиенде: Когато дъщеря ми изпадна в кома, не питах Бог „Защо на мен?“

Жената с голямо сърце, остро перо и живот като роман – Исабел Алиенде, разкри пред bTV подробности за най-тежката си загуба.

Дъщеря ѝ Паула умира 28 годишна от рядко заболяване на кръвта

Което я вкарва в кома за година. Авторката на бестселъри като „Къщата на духовете“ има право да я вижда за пет минути на ден и буквално се мести в коридора на болница в Мадрид. "Никога не съм питала Бог "Защо на мен"? Питах се как мога да помогна на дъщеря си, как да я спася. След като почина, почнах да пиша книга, за да разбера какво се беше случило, защото за мен, годината, в която дъщеря ми бе в кома, беше като дълга нощ. Не различавах дни, нощи, случки. Помнех само, че в един момент я изкарах от болницата в Мадрид и я докарах в САЩ, в кома. Писането на книгата ми помогна много, защото ми позволи крачка по крачка да разкажа какво се беше случило, да го разбера и приема.“, разказва чилийската писателка.

Четири години след като публикува "Паула", получава писмо от медицинска сестра от интензивното в болницата в Мадрид. От него става ясно, че младата жена е получила тежко мозъчно увреждане в следствие на недостиг на кислород.“Нямало ток,

Вентилаторът спрял и не ѝ дали достатъчно кислород механично

Тази жена ми каза, че всичките сестри са знаели и ни гледали със съпруга на Паула как чакаме, искали да ни кажат, че няма надежда, но не можели. Било им забранено.“, разказва с болка Алиенде.“Това писмо никога няма да забравя, защото разкри причината за случилото се. Дъщеря ми почина не от порфирия, а от небрежност в болницата, което е важно, защото порфирията е наследствено заболяване, което синът ми и две от внучките ми имат. Сега знам, че дори и те да получат остра атака от порфирия, не е задължително да починат като Паула."

Сравняваната с Маркес писателка споделя, че ако напише книга за живота си, заглавието й ще бъде вдъхновено от песента на Виолета Пара Gracias a la vida („Честване на живота“). „Майка ми почина неотдавна на 98 години, доведеният ми баща също почина след майка ми на 102-годишна възраст. И двамата ги бях питала поотделно как се чувстват на такава възраст, двамата отвърнаха, че са благодарни за живота, който са изживели. Ще ми се сега всички, дори и да сме млади, да бъдем благодарни за живота, който имаме, и да го честваме. Това би било заглавието на книгата за мен.“, казва Алиенде.