Как правилно да критикуваме детето

Понякога детето прави неща, които не подлежат на коментар. И трябва да му направим забележка. Друг път виждаме, че то не се справя добре с нещо, което знаем, че може да направи. И отново му правим забележка. Или пък се държи по начин, който дразни не само нас, а и околните. И пак правим забележка.

В същото време, докато критикуваме детето за неща, които смятаме за важни, тайничко се обвиняваме, че го нараняваме или пък демотивираме. Има ли начин да му правим забележки, без това да се отразява на самочувствието му, но в същото време то да чува думите ни? И най-важното – не просто да ги чува, но и да се вслушва.

Ето 6 полезни съвета, които могат да ви помогнат именно в такава ситуация, когато трябва правилно да критикувате детето.

1. Не повишавайте тон

Каквото и да му казвате, не трябва да викате и крещите, а да говорите спокойно и уверено. Така ще ви обърне внимание. Когато се навикате хубаво на детето, вие реално не му помагате, а разтоварвате натрупаното във вас самите напрежение.

Помнете – не агресията, а дипломатичният тон са в състояние да накарат детето да се вслуша в онова, което му казвате и да обърне внимание на думите ви.

2. Не го критикувайте пред други хора

Дори и да са най-близките ви приятели, баба и дядо, братовчедите и лелите. Това го унижава и то се чувства не просто засрамено, но и смазано от вашия укор. Това е най-сигурният начин да сринете самочувствието му и да го накарате да свикне да се свива в ъгъла, когато в училище го изпитват на дъската или съучениците обиждат в междучасието.

По-правилно е да му прошепнете тихичко и деликатно на ухото какво не бива да прави, но така че никой да не разбере, като в същото време предложите приемлива алтернатива, която детето веднага да хареса.

3. Без обиди, моля

Това е наистина важно, защото има изключително негативен ефект върху крехката детска психика. А ако е и постоянно, рискувате да отгледате човек, който няма да желае да се развива и ще предпочита да бъде подценяван, просто защото така е свикнал от дете.

Добрата критика винаги трябва да е положителна и градивна. Тогава тя помага и от нея има полза.

4. Забравете за миналото

Не е добре и постоянно да припомняте на детето неговите грешки. По този начин му вменявате чувство за вина и потискате силно самочувствието му. В резултат то ще расте неуверено и ще изпитва страх да предприеме каквото и да било, което е извън зоната му на комфорт.

След като веднъж вече сте обсъдили дадена постъпка, няма нужда да се връщате отново към нея.

5. Дайте му решение

Когато правите забележка на детето, не очаквайте то да отгатне какво точно се иска от него. Задължително му обяснете и ако трябва покажете, кое е правилното поведение. Но без излишни нравоучения, а като внимателно поговорите за възникналия проблем.

Полезно е да му предложите друго решение или алтернатива, които ще помогнат на детето да се ориентира в поведението си.

6. Не пропускайте да го похвалите

Още едно много важно нещо, което обаче някои родители пропускат. Колкото и да критикувате детето, намерете нещо, за което на финала да го похвалите. Така то ще повярва в собствените си сили и само ще поиска да поправи грешката си.

И най-важното – не пропускайте не само да го похвалите, а и да му кажете колко много го обичате.