Защо не бива да рушим вярата на детето на Дядо Коледа

Необходимо ли е да кажем на детето истината за Дядо Коледа? Защо да вярва в мита е полезно за него! Как това допринася за развитието му? И какво да правим, ако детето поиска твърде скъп подарък, обяснява докторът по психология и практикуваща психотерапевт Вера Якупова.

10-годишните не вярват в Дядо Коледа, но чакат подаръци

Като родители имаме различни подходи – няма едно единствено правило. Всичко зависи от семейството и неговите ценности. Това важи и за новогодишните традиции. Има семейства, които по принцип не подкрепят историята за Дядо Коледа.
Има и такива, които по всякакъв начин поддържат новогодишната легенда - правят адвент календари, пишат писма до Дядо Коледа, украсяват елхата и оставят мляко с бисквитка за елена на добрия старец.
До определена възраст децата слабо разграничават реалността от измислицата. И за тях коледната приказката също е част от реалността.
Но децата растат и постепенно се сблъскват с външния свят, така че не всичко зависи от родителите.
В училище повечето хлапета научават истината и реално се колебаят.  Ако този естествен процес на израстване е започнал, няма смисъл да го забавяте. Трудно е да си представим десетгодишно дете, което 100 процента вярва в Дядо Коледа.
Въпреки това то с удоволствие ще търси подаръци под елхата. Но като цяло вече е убедено, че те са купени от родителите им, а не от някакъв мил дядо, който е долетял с шейна и е влязъл през комина.
Следователно обикновено не е необходимо да казвате „цялата истина“. Пораствайки, децата сами се досещат.

Говорете с детето за реалността

Случва се малко дете (дори и по-голямото) да още вярва в новогодишното чудо и да не бъде „просветено“ от някой приятел или роднина. Важно е ние да не омаловажаваме чувствата на детето и да го подкрепяме, без значение дали вярва или не.
Ако е разбрало истината, му дайте възможност да преживее разочарованието си. То трябва да знае, че родителите му го разбират, не го съдят и не се смеят на чувствата му.
Ако искаме да го подкрепим, е по-добре да говорим за реалността - Дядо Коледа може и да не съществува, но все пак всички го чакаме, подготвяме празника и си правим изненади един на друг.
И всъщност това е основната част от новогодишната приказка, когато самите ние ставаме малки магьосници.

Снимка: Guliver / Getty

Какво празнуваме

Преди имахме доста ясна концепция с първообраза на Дядо Коледа – Свети Никола. Той гледа как се държат децата, насърчава добрите хлапета и наказва палавите. И беше ясно: тези които са се държали добре тази година, ще получат подарък.
Сега не е ясно защо изобщо се дават подаръци.
В съвременния свят всичко е много объркано и е трудно да разберем какво точно празнуваме, има ли Дядо Коледа, той ли слага подаръци в чорап, или под елхата.
Какво е Коледа? Какво изобщо празнуваме на Нова година? Промяна на календара? Защо е толкова страхотен празник? Защо не празнуваме, когато например свършва септември и започва октомври?
Има много такива екзистенциални въпроси и родителите сами трябва да решат как да им отговорят.
И заедно с това да са на ясно каква идея искат да предадат на детето - защо първоначално са поддържали легендата за Дядо Коледа, какви семейни ценности среща тази наша приказка. Тук не може да има правилни или грешни отговори.

Не всички желания  се сбъдват

Понякога детето иска подарък, който родителите не могат да купят по обективни причини. Това е доста често срещана ситуация при порасналите деца, когато родителите усърдно поддържат вярата в магията.
И тук хлапетата са изправени пред противоречие – че Дядо Коледа изглежда е магьосник, но не може да донесе всичко.
Можете да излезете от подобни ситуации по различни начини.
Вие и вашето дете пишете писмо до Дядо Коледа и обмисляте как да му обясните: той ще изпълни ли желанията ти на 100 процента или има варианти? Можете например първоначално да кажете, че добрият дядо винаги има някаква изненада и поръчването на конкретен артикул е безполезно. Или казвате: пишем писмо и точно този подарък ще намериш под елхата. И тогава трябва да сте готови да похарчите 100 лева за количка на Барби или готина джаджа. Важно е да сте на ясно със себе си, защото детето в крайна сметка се фокусира само върху думите на родителя.
В същото време нищо страшно няма да се случи, ако не можете да изпълните някое желание. Ние, разбира се, искаме да дадем на децата всичко, което поискат. Но всички ние сме изправени пред реалност, която ни ограничава.
Нашият свят е така устроен, че не всички желания могат да бъдат изпълнени. И ако Дядо Коледа не е донесъл желаното кученце или скъпа приставка, това не е трагедия, а реалността.

 

Снимка: Guliver / Getty

Децата развиват фантазията си

Приказките са обичани не само от децата, но и от възрастните. Харесва ни да четем „Хари Потър“ или да гледаме „Властелинът на пръстените“. 
Допада ни нещо измислено, харесваме метафорите. В крайна сметка една измислена история често е някаква метафора за нашия реален живот.
Ако говорим за познавателни способности, тогава любовта към приказката е пряко свързана с въображението и творчеството, със способността да мечтаеш и да измисляш нещо ново. Всичко това е важна част от адаптацията към живота, когато мислим за неочаквани възможности, фантазираме за нещо и вървим към мечтата си.
С помощта на развито въображение децата може да създадат нещо, което не е съществувало преди.
Вярата в приказката е важна част от развитието. Можем да кажем дори, че това е симптом на бъдещото развитие.

Мона Василева