Детето иска коте или куче: как тактично да откажем

Рано или късно почти всяко дете идва при родителите си с молба да му вземат котенеце или куче. Но поради различни причини тази мечта не винаги е осъществима. Как е правилно да му откажат, разказва психологът Мария Звегинцева.

Домашният любимец помага на детето в няколко посоки:

- намира обич и верен приятел;

- с него се чувства по-независимо;

- има кого да гали и гушка, което му осигурява приятни тактилни усещания.

Снимка: Guliver / Getty

Да обичаш означава да се грижиш
Желанието на детето да има космат приятел дали не издава липса на разбирателство и топлина в семейството?
Да и не. Всъщност в семейства, където родителите винаги са заети, животното може да е добро решение за детето.
Има и много примери, когато обичани и обгрижвани хлапета искат да имат котка или куче. По този начин малкият човек задоволява нуждата си да контролира какво се случва с него, включително и  с домашния любимец.
Детето разбира, че животното зависи от него, че трябва да се грижи за него. Всичко това му дава възможност да се почувства като възрастен, способен и самостоятелен.
Родителите трябва да знаят, че едва на 9-10-годишна възраст детето наистина може да поеме отговорност за животното.

Мек и пухкав
Децата най-често искат животно, което е пухкаво, меко, приятно на допир. На тези изисквания отговарят традиционните домашна любимци - кучета и котки. Малко са тези, които искат рибки или костенурки. Тези животни се купуват като компромис.
Обикновено по-големите - тийнейджърите си вземат екзотични животни в желанието си да се откроят и да покажат индивидуалност.
Преди да отговорите сериозно на молбата на детето да има домашен любимец, си струва вие да си отговорите на въпроса дали то наистина се нужзае от това животно.

Снимка: Guliver / Getty

Нова играчка
Може би това е просто още едно попълнение в безкрайния „списък с желания“ на разглезеното дете. В този случай е разумно да му откажете. И то направете категорично и твърдо.
В крайна сметка детето всъщност иска жива играчка.
Просто трябва честно да му кажете какво го очаква, когато в къщата се появи куче, например. След това кажете, че вие като родители не сте готови да поемете тези допълнителни грижи, а не виждате у него готовност, способност и желание да се грижи за животното.

Има нужда от приятел
Детето иска ли животно с цялото си сърце? Обещава да се грижи за него? Родителите трябва да разберат колко сериозно е желанието му да има куче. 
Ако сте убедени, че много иска домашен любимец, може би е време да направите компромис В крайна сметка компромисът трябва да бъде не само от страна на децата, но и от страна на родителите.

Поговорете си за кучетата
Седнете с детето си и му задавайте въпроси за живота с домашния любимец. Как ще протече денят му с кучето. Питайте директно: „Събуждаш се и какво правиш?“
Трябва да обсъдите темата за разходките, храненето, почистването на локвите по килима, нощните будувания около малкото кученце, хигиената на къщата и т.н.
Трябва да говорите абсолютно честно, обективно, без да се опитвате да убедите детето в една или друга посока.
Просто напишете заедно (дори на лист) плюсовете и минусите от появата на животно в къщата.

Снимка: Guliver / Getty

Ако нямаме куче...
Какво да направите, ако наистина искате куче, но не можете да вземете? Например, ако детето е силно алергично или с астма. .
Посещавайте по-често места, където има домашни любимци.
Ако детето е малко, можете да му предложите заместител под формата на играчка робот.
Или просто отложете отговора: „Сега нямаме такава възможност, но по-късно ...“
След това, заедно с детето, мечтайте и подробно планирайте всичко, свързано с бъдещ домашен любимец. Това маже да се окаже достатъчно за  малкото дете. За някои целият смисъл е в мечтата, а не в нейната реализация. Не е често, но се случва и така.
Понякога за детето е по-важно да бъде подкрепено и разбрано от родителите си по този въпрос.

Мона Василева