От къде идват детските страхове

Всяко дете изпитва страх от тъмното: някои го преодоляват по-лесно и по-бързо, при други този период е по-дълъг и по-болезнен.
Откъде идва страхът и как да помогнем, разказва психоложката Кристина Аверина.
„Майка ми ме изплаши със бухал…“ - един мой приятел сподели това откровение с мен. На запотения прозорец в кухнята майката нарисувала две очи и щръкнали перушина над тях.
Очевидно, по  този несръчен начин е искала да постигне послушание. Само че, постига друг ефект – момичето избягало в другата стая, а след това събрало смелост, отишло до прозореца и изтрило ужасните  „очи“.

Какво ни казва тази история 

На първо място как ние възрастните често неволно предизвикваме чувство на страх у детето, използвайки на фолклорни герои: вещици, дяволи, вълци, чудовища и т. н.,
По-късно обаче децата активно използват това, вече ни манипулират.
Например, вечер майката насърчава сина си да бъде смел, независим и да отиде да си измие зъбите преди лягане. А хлапето отговаря, че го е страх, защото в банята сигурно „има някой“.
Така то или моли родителите да му помогнат, или се опитва да избегне неприятна хигиенна процедура.

Дете, което гледа уплашено. Снимка: Getty

Когато правя изследвания в съдебно-психологическите експертизи, често виждам повишената тревожност и страх от тъмното при деца под 7 години. Като правило причината са семейните скандали, особено през нощта, които децата чуват. 

Как да помогнем

Ако детето каже, че се страхува да влезе в тъмна стая,  го попитайте къде според него е „чудовището“, което го плаши. Отидете заедно в стаята, без да включвате осветлението.
Повторете това „пътешествие“ няколко пъти и чувството на страх ще изчезне. Това е същото като да изтрие очите на бухала от изпотения прозорец.
Детето се страхува да влезе в тъмна стая и категорично отказва да спи само.
Страхът от тъмното  се появява по различни причини.
До 6-7-годишна възраст филмите на ужасите, героите от компютърни игри и различни „истории на ужасите“ могат да се превърнат в източник на страх.
„Детето лесно се впечатлява и за известно време изпитва силни емоции на страх, но след това страховете преминават“, разказва психоложката Валерия Мироненко.
Ако това чувство се прояви в по-късна възраст, е необходимо да се анализират психологическите причини: каква е ситуацията в семейството, има ли конфликти между родителите, как детето изгражда отношения с връстниците си и т.н.

Снимка: Getty 

Как да помогнем

Ако детето се страхува да остане само в стаята преди лягане, прекарайте това време с него, прочетете книга, хванете го за ръка, дайте му да разбере, че всичко е спокойно и че няма от какво да се страхува.
Не забравяйте да оставите нощната лампа.
Няма как постоянно да приспивате детето и да чакате всяка вечер да го чакате да заспи. През нощта може да се събуди и ще се уплаши, като не намери мама или татко наблизо. И следващия път никога няма да остане сам в стаята си. 

- Намалете, особено вечер, броя на джаджи и гледането на телевизия – нещо, което силно възбужда нервната система.

- Следвайте дневния режим и слагайте детето да спи по едно и също време.

- Говорете с него, нека разкаже защо се страхува от тъмното, какво точно го плаши. Нека ви разкаже за чувствата си, без вие да ги омаловажавате или да ги подценявате с фразите „стига глупости“, „не се страхувай, мъж си“, „спри да се страхуваш и да се държиш като бебе“.

- Четенето на детето на терапевтични приказки, които пресъздават подобен сюжет,  помага много. 
Има възрастов страх от тъмното, който отминава с времето, а има и такъв, зад който се крие по-дълбок страх. Нека разберем.

От 0 до 3 години децата се страхуват от остри звуци, приближаване на големи предмети, от непознати. Страхуват се също така да не загубят майка си, обяснява психологът Светлана Дулепова.

От 3 до 4 години - приказни герои като Баба Яга, стоглавата Ламя предизвикват страх.
Децата на тази възраст се страхуват от тъмното, огъня, водата. Може да избягват лекари с бели престилки, които слагат инжекции. 

От 5 до 6 години - децата се страхуват да бъдат сами, чувстват се неудобно на нови места, на тази възраст се добавя и страхът от смъртта.

От 7 до 11 години – продължават да се страхуват от подигравки и към това се добавя страхът, че не се справят със задачата, плашат се от непознати, както и от височини и дълбоко.

Възрастовият страх от тъмното изчезва, след като родителите покажат на детето: няма от какво да се страхуват. Примерно, като изключат светлината и останат заедно с него в тъмното, за да се убеди, че стаята е безопасна. Страхът от тъмното изчезва обикновено след 5 години.

А има и друг вариант. Зад страха от тъмното се крие друг, по-дълбок страх. Например страхът от самотата: страх не загубя майка си, страх, че никой няма нужда от него.
Мона Василева