От любов до ненавист и обратно: етапи в развитие на чувствата на детето

Казват че, детето е чист лист хартия. Но повечето детски психолози са на друго мнение: детето се ражда с вече оформен характер и темперамент. Това може да бъде потвърдено от много майки, защото някои от тях могат да опишат характера на бебето още преди раждането му: дали ще бъде тихо или жизнено, упорито или отстъпчиво.
Задачата на родителите не е да изваят скулптура, а да изрежат диамант: да развият най-добрите качества, заложени от природата и да изгладят недостатъците, обяснява психологът Светлана Забегайлова.
За да изпълните тази трудна мисия, е важно да почувствате детето си, да разберете мотивите на неговите действия и желания.
А за да се справите е добре да знаете как точно се развива психоемоционалната сфера във всеки етап от развитието на малчуганите.
В края на краищата, точно както физическите умения, то е предмет на сценарий, общ за всички хлапета, в рамките на който се появяват индивидуални вариации.
В четири последователни материала ще проследим развивието по етапи от раждането до третата му година. 

Новороденото: черно-бял свят 

Бебето познава само най-простите чувства: глад, страх, болка, удоволствие.
Светът на неговите емоции все още е в контраст: то е или много добро (и тогава спи), или много лошо (и тогава денонощно плаче).
За майката не е трудно да се ориентира защо бебето се чувства добре. Докато откриването на причината за плача не е лесна задача.
Само едно е ясно: вътрешното състояние на бебето е изцяло свързано с физическите усещания и това продължава през първия месец от живота.

Новороденото все още не осъзнава откъде идват някои чувства (например, че е „добре“ , когато е до майка си), а просто изпитва удоволствие, когато суче, лежи в ръцете на мама, чува нейния глас и ударите на сърцето ѝ.
Понякога подобие на усмивка се явява (особено след хранене или насън). Тази гримаса все още не е нищо повече от неволно свиване на мускулите на лицето, подобно на други хаотични движения, които новороденото прави.

Снимка: Getty
Още с раждането си бебето проявява една от най-важните духовни потребности на човека – от общуване.
За него почти 100% се състои от физически контакт с възрастен, предимно с майката.
Това е една от най-простите, но и най-важните форми на взаимодействие на малкия човек с околните. 
Близостта и топлината на майката са особено необходими на детето през първите 12 часа след раждането (това е един от аргументите в полза новороденото да стои често върху гърдите на майката в родилния дом) - период, който се счита за решаващ не само в процеса на адаптиране към новата среда, но и във формирането на психо-емоционалното здраве.
Обратно, ако детето не се гушка, не се държи в ръце и гали, това води до недоразвитие или увреждане на мозъчните системи, които регулират емоциите.

Бебетата са чувствителни към настроението на близките, особено на майка си. Ако тя е ядосана, то е предпазливо, а ако е нервна, започва да се притеснява и да плаче в отговор.
След една година емпатията става активна: детето може да съжалява и да погали майка си, ако изпитва болка, или дори да се опита да я утеши с любимата си играчка.

Месец след месец: прости удоволствия

През втория месец бебето започва да разбира, че другите хора му доставят приятни усещания.
Това разбиране предизвиква съзнателен отговор – радост. „Социална усмивка“, „комплекс за съживяване“ - независимо как психолозите наричат ​​това светло чувство, именно това са първите „придобивки“ на детето в областта на емоциите.
2-месечно бебе се радва на всеки, който дойде до креватчето му и се обръща нежно към него, но особено ако това е майка му.
Малкото демонстрира радост с цялото си тяло: не просто се усмихва, а протяга ръчички и крака, издава различни мелодични звуци, прави смешни физиономии.

Снимка: Getty

Около 4 месеца към усмивката отговор на физическа стимулация се добавя смях. Това ще продължи през следващите 2–2,5 години - бебето се кикоти, когато го гъделичкат и закачат.
Те се ​смее и в отговор на психологическа стимулация, например смешна гримаса (след като навърши 1 година), а в отговор на забавна фраза - след втората година.
Интересно е, че бебето не възприема възрастните като цяло, а само на части.
Например майката в съзнанието на детето не е цялостен образ, а отделно лице, ръце, гърди, мирис, глас и всичко това по никакъв начин не е свързано помежду си.
Целият свят на бебето се състои от такива фрагменти: топла вода във ваната, силен глас на татко, ярки петна от дрънкалки.

Към 6-ия месец звуците, миризмите и образите в съзнанието на детето започват да се комбинират в единен, холистичен и постоянен образ. Когато това се случи, то най-накрая успява да различи своите от другите. Сега то се усмихва щастливо на родителите си, а когато непознат се приближи до него, то става нащрек или се плаши.

Страхът е една от първите негативни емоции. След него, на около 4 месеца, то започва да проявява чувство на гняв.
Бебето го изразява дори по-активно от радостта.
Родителите добре знаят какъв вик може да се нададе, когато му отнемат любима играчка или се опитат да спрат опитите му да достигне клавиатурата на компютъра.

Докато детето расте, то се научава да разделя физическото от емоционалното. При бебето тези два компонента са неразделни и то показва радост само когато изпитва физически комфорт: ако нещо го боли, не е лесно да спрете плача му.
Но 2-3-годишно дете може да се зарадва с нова играчка, дори когато е болно.
И докато пораснат, както физическите усещания, така и емоциите, човек поема контрола над ума и се научава да ги управлява.
Следва продължение
Мона Василева