Игрите, които играем: Отидох в гората…

Играта е подходяща за деца около тригодишна възраст и се играе от най-малко двама участници, но с повече винаги е по-весело.

Необходимо е достатъчно свободно пространство. При по-малки участници е необходимо да се знае какви животни познават и да им се показва как се пресъздават.

Един от участниците застава пред останалите и казва: „Отидох в гората, разлистих листата и намерих… зайче.“ Останалите играчи започват да имитират изказаното животно. Тук може да се казват различни животни, които се срещат там - лисица, вълк, мечка и т.н.

Може да замените изречението с „Отидох на село, надникнах в двора и видях… кокошка, прасе, крава и т.н.“, които децата да имитират. По този начин може да ги насочите да изградят понятия за домашни и диви животни, свързвайки ги с мястото, където се срещат най-често.

Снимка: MillaF / Shutterstock

Какво развива играта?

Първо, децата бързо активират по този начин различните си представи за животни и техните най-характерни особености. В имитацията им тези характеристики се затвърждават и бързо могат да бъдат „извикани“ от паметта. Например,

при казване на „зайче“, детето може да си представи такова, както и какво прави: подскача, яде морков, има дълги уши и т.н.

По този начин под формата на игра се заучават различните понятия за животни, заедно с техните особености и функции.

Също така, малкото момиче/момче започва да борави с различни представи за мечка, вълк, лисица и бързо да ги „извиква“ във фокуса на съзнанието. Това оказва влияние върху динамиката на мисълта и играчите бързо се сещат при изказване на дадено животно.

С изказване на „отидох в гората или на село“ вие свързвате имитацията с мястото, където се срещат домашните или дивите обекти. По този начин детето изгражда представата къде може да ги срещне най-често. Това има връзка с разширяване на опита му и адаптивността му. Неговият вътрешен свят се обогатява, особено ако има личен опит и наблюдения.

Самата игра развива концентрацията на децата, насочвайки ги по-продължително да задържат вниманието си. Също така, контактът с останалите участници доразвива социалните им умения да бъдат в група, да играят заедно и т.н.

Пресъздавайки различните животни, децата извършват разнообразни движения, което от своя страна спомага за усъвършенстване на двигателния апарат. Това от своя страна спомага развитието на Аз-а им в частта контрол над моториката. Те се упражняват да скачат, пълзят, ходят на четири крака и  т.н.

Децата запомнят най-добре, когато са в движение и информацията им се пресъздава под игрова форма. Така тази игра съчетава в себе си едновременно развитие на психичните процеси и двигателните умения на малките участници.

Снимка: личен архив

Десислава Александрова е завършила психология и магистратура във Варненски Свободен Университет. Специализирала е психоанализа към Българска школа по психоанализа и работи там. Контакти: d.andreeva.alexandrova@abv.bg; 0878 65 77 84