Как бабите ни са борили стреса

Изпълняването на рутинни задачи овладява стреса и успокоява. Майките и бабите ни са усещали това интуитивно и са го прилагали в живота, за да получават удоволствие от всеки един момент, разказва Анна Бикова - педагог, семеен психолог, блогър, автор на поредицата „Ленива мама“ и колумнист на letidor.ru.

Нашите баби, прабаби и прапрабаби също са изживявали стресиращи ситуации, но са възстановявали хармонията си, като са прилагали инстинктивно практики – прости и повтарящи се, които успокояват. Да седнат и да бродират. Да пеят и да танцуват. Да отидат в гората и да се разхождат дълго из нея. Да събират дърва и да излеят агресията си, докато чупят съчките.

На безсъзнателно ниво тези практики могат да се предават по наследство. Човек върши подобни действия напълно ирационално, но това успокоява.

Жена прави огромна тава с баница, козунак или някакво друго ястие, изискващо търпение и майсторство. „Защо го правиш? Няма кой да го яде – и трите дъщери са на диета.“ Да, обаче тя има потребност да омеси баницата, защото това я успокоява. Така е правила и нейната майка.

Жена пее. „Мамо, не пей, нямаш нито слух, нито глас за това, фалшиво е.“ Да, обаче тя има потребност да пее, затова влиза в банята, пуска водата и пее под душа… Това е нейната релаксираща практика. Тя пее песни, които е слушала още като дете от своята майка, когато е седяла в коритцето. Майка ѝ я е къпела и е пяла.

Жена отива в спортната зала и започва да удря боксовата круша. Тя има нужда да го прави. Нейната баба се е успокоявала, като е цепела дърва за печката...

Жена плете чорапи. Никой не ги носи – няма нужда вече от тях, защото има топли мембранни обувки, има подово отопление, но тя плете, защото има нужда да плете. Така са правили майка ѝ, баба ѝ, и тя се успокоява така.

Жена отива в гората за гъби/диви ягоди/билки. Пълни чантата, обаче не обича гъби и ягоди, няма какво да ги прави, дава ги на съседката. Тя се радва, но не разбира: „Как така? Четири часа си се навеждала да ги събираш из гората, защо ми ги даваш?“ Само че не гъбите и ягодите са ценни в случая, а събирането им, защото макар и монотонно, е приятно, успокоява.

Жена сади картофи. Тя е вече много възрастна, годините ѝ тежат, трудно копае. Има трима сина и всяка пролет те започват да се чудят откъде да намерят време за градината, и, в крайна сметка, успяват да отделят няколко часа. Но все си мислят кой ще ти се занимава да вади и пренася толкова картофи, като в магазина са стотинки. Те нямат обективна потребност да копаят картофи, но майка им изпитва огромна необходимост да го прави, чувства се удовлетворена и успокоена от това.

Има нужда да копае сама, без някой да ѝ помага, има нужда цяло лято да обикаля посаденото и да маха колорадските бръмбари, да вади и почиства сама картофите, да ги подрежда. Добрите синове разбират смисъла, разбират и колко е важно майка им да живее на вилата и защо всичко това я прави по-спокойна.

Тези синове, впрочем, също понякога си мечтаят да се съберат на вилата, да се отпуснат без скайп и телефони, да си поговорят, да поработят заедно, защото, дори да не осъзнават напълно, простият труд зарежда.

Какви са вашите практики за уталожване на стреса?

Адаптация Марина Атанасова