Какво е инициативата на МЕНСА, България, „Час по мислене“

„Новите родители“ полюбопитстваха за една интересна форма на обучение, която звучи все по-логично на фона на образователната система у нас и попитахме идеолозите от МЕНСА, България, какво стои зад нея и как може да достигне до повече ученици. Разговаряхме с управителя на организацията у нас г-н Христо Радков и г-жа Милена Арав, която е един от преподавателите.

Разкажете какво е „Час по мислене“ и къде се изучава?
Христо Радков: В момента за трета поредна година преподаваме в частно основно училище „Климент Охридски“. Учителите са само членове на организацията, повечето от които не са педагози, и сме благодарни на училището за обратната връзка, за да можем и ние да се коригираме. Провежда се веднъж седмично, като се опитваме знанията, които децата са придобили по другите дисциплини, да се научат да ги свързват логически и така да ги прилагат в живота.

Съставихме методика, която предложихме на Министерството на образованието за ученици от IV до VII клас включително. Отговорът беше, че подобна инициатива няма да бъде включена в държавната политика и всяко училище има свободата да си решава само.

Вече работим и с малките - от I до III клас за втора година, но методиката ще стане факт след края на учебния процес през лятото. И тогава пак ще я изпратим, въпреки че не ми се вярва нещо да се случи.

Интересно как поставяте оценки?
Радков: Нямаме оценки – това е много важно. А когато едно дете не иска да се занимава с този час, преподавателите го изпращат най-отзад, единственото условие е да не пречи на другите. Имахме случай - дете седя така един месец, абсолютно незаинтересовано. След което е отишло до преподавателката, влязло е в диалог с нея и се оказа, че е запомнило всички казуси, гатанки и други, които тя е казала през последния месец. То ги е изброило и е започнало да задава конкретни въпроси.

Изводът е, че дори тези деца, които в първия момент виждаме като аутсайдери, всъщност не са.

Как реално протича един час, какво се случва в него?
Милена Арав: Последния петък, когато бях в трети клас, им давам задача: „Кой няма ръце, а пък пляска“? Те се опитват да налучкат верния отговор, но им обяснявам, че не искам да го казвам, по-важното е да чуя те какво мислят.

Така се освобождават от идеята да има верен отговор и самите да бъдат творци, да се чувстват като създатели на тяхното решение. Накрая им казвам – стандартния отговор е този, но всички вие дадохте едни изключителни идеи.

Обичам и да ги провокирам – например имахме задача за една рибка, направена от клечки за зъби, и те трябваше като преместят само три, да я обърнат от ляво на дясно. Но им показах как се прави това с грешно видео – в него всичко се случва, но с четири клечки. Целта беше да започнат да си изграждат критично мислене, да не вярват на всичко, което виждат, и да го проверяват.

Каква е разликата в преподаването на децата до III клас и при по-големите?
Арав: За първа година работя с най-малките, имаме последен час в петък – всеки родител на първокласник може да си представи какво означава това. Работим върху фокусиране, начини за справяне със стреса, движения, с които релаксираме мозъка си, изобщо неща, които ще са им полезни в живота.

Радков: Часовете като цяло имат практическа насоченост. Миналата година доведохме VI и VII клас в офиса на МЕНСА и ги изправихме в състезание срещу членове на организацията - завършихме 1 на 1.

По-миналата година завършихме с решаването на два реални казуса. Единият беше: „Ако има пожар в мола и сте там, каква последователност от действия ще извършите?“ Имаше много интересни отговори, някои от които аз самия едва ли щях да дам.

Едно дете беше казало, че ще влезе в тоалетната, ще запуши всички канали, ще пусне водата и ще чака да дойде пожарната – защото по този начин огънят няма да стигне до него.

Другият по-важен казус беше, след като ги разделихме на два отбора, да кажат какви са предимствата на ползването на наркотични вещества и обратното – какви са недостатъците. Целта беше да им покажем, че наркотичните вещества имат и някаква полезна употреба – при тежко болни например. Защото, ако им набием в главата, че това е нещо много вредно и в никакъв случай не трябва да се използва, а в следващия момент, когато видят например, че някой тежко болен ги употребява за облекчение, всичко, което сме им говорили, ще рухне, защото повече няма да ни имат доверие.

Има ли интерес и от други училища за провеждането на „Час по мислене“?
Радков: Миналата година имахме открит урок в квартал Надежда пред 8-те училища там и конкретно с шестите класове, беше много забавно. Противопоставихме класовете, които трябваше да се сработят и да излязат с решение максимално бързо и вярно. Получи се много добре, но все още нямаме отговор от кмета на общината.

Какъв преподавател трябва да си, за да се занимаваш с това?
Арав: Да си извън рамката, защото не става дума за решаването на задача или наизустяването на урок – тук има много творчество. Когато стимулираш дете да мисли, то връща ответна реакция, на която трябва да се реагира.

Търсите ли хора, които да обучите да преподават в „Час по мислете“?
Радков: Като идея го има, дори е по-голяма – всяко училище да си излъчи преподавател, който да се занимава с това. И всяка седмица да даваме задачите. Не можем да ги предложим от началото до края на годината, защото променяме програмата в движение, съобразно предстоящи празници, метеорологична обстановка, когато има някакъв инцидент и се опитваме да обърнем внимание върху нещо практично… Тоест в края на октомври тази година няма да се занимаваме със същото, с което миналата.

От какво имате нужда, за да стане тази инициатива мащабна?
Радков: От желание на училищата, което значи и от желание на преподаватели и родители.

Арав: И като цяло от желание за мислене и за развиване, за излизане от калъпа.

Радков: А това щеше да стане най-лесно, ако Министерството на образованието беше взело присърце тази инициатива, но не се случи. И според мен чрез натиск върху институциите бихме имали най-голям резултат.

Арав: Китайският предприемач Ма каза през януари на Световния икономически форум, че машините ще ни изпреварят много бързо след 20 години, няма защо да се състезаваме с тях. Затова ни е важно у децата си да развием човешките ценности и работата в екип.

Аз съм майка на 21-годишна дъщеря и син на 15 и мисля, че е потребност на родителите да искат по-добра среда за децата си, по-провокативна. Много хора си казват: „Аз ще си решавам за себе си, за моето си дете, ще го пращам на уроци…“ Но това дете расте в среда. Затова целта с „Час по мислене“ е да се вдигне нивото ѝ.

Кое е най-голямото предизвикателство, пред което сте изправени с инициативата „Час по мислене“?
Радков: Много директори би ги било страх от това. Първо, трябва да намерят персонал и ако това се случи, ще се обучават деца, които започват да мислят, защото така са стимулирани. А колкото повече започват да мислят, толкова повече въпроси ще задават. Това ще се отрази негативно и върху другите преподаватели

Арав: Ако директорът и преподавателският екип не са разчупени, подобни деца са потенциален проблем, защото ще виждат неща, ще дават идеи, ще искат промени. Това е цената да възпитаваш мислещи хора.

Радков: И за политиците е по-добре нещата да си останат както са сега, отколкото да се променят. Имаме инициатива през последните пет избирателни кампании да каним кандидатите да си направят тест за интелигентност. При изборите за единия парламент дойдоха 16 кандидати от близо 6500, за кандидатите за президент дойдоха 4 души от 21, което процентно е най-големия ни рекорд, Но например настоящия президент, който няма притеснения да застане на чело на 7-милионна държава, имаше притеснения да се яви на тест.

Арав: Вчера си публикувах цитат от писмо от Васил Левски до Любен Каравелов, в което пише: „Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето един народ на части и (тогава от него) не остава нищо.“ Бях на форум у нас, на който един от мениджърите на голяма компания – Васил Терзийски, каза: “Ние бъркаме злонамереността с чиста глупост.“ Просто хората нямат за цел да се развиват и това е най-голямото предизвикателство пред инициативата. Знанието не е сила, то е потенциална сила. Важното е какво правиш след това.

Има ли светло бъдеще пред „Час по мислене“?
Радков: Наесен ще се опитаме да влезем поне в още едно частно и едно държавно училище, но не се надяваме тази инициатива да добие голяма популярност. Членовете на МЕНСА са 2% от населението, т.е. ако тестваме всички у нас, резултатът ще е 140 хиляди души, пръснати из цялата страна. Но си мисля, че всеки родител иска по-добро бъдеще за детето си и „Час по мислене“ би могъл да направи много в това отношение.

Мария Телбис