На колко години щяхте да бъдете, ако не знаехте възрастта си?

На колко години щяхте да бъдете, ако не знаехте възрастта си? Понякога определяме себе си и околните по възраст. Но трябва ли да го правим?

Така се случи, че правих от онези глупави тестове във Facebook, като "Каква е истинската ти умствена възраст?". И изведнъж се оказах на 33.

Когато тестът се отнасяше за това кои книги съм прочел, станах на 72 години. Радвам се, че не беше обратното. Най-младият ми приятел е на 65, най-възрастният на 25.

Времето и възрастта често са илюзия. Но и парадокс. Искаме да бъдем, да се чувстваме и да изглеждаме млади, но и да имаме много житейски опит. Искаме времето да се движи бързо, но не и да стареем. Когато сте на 20 години, искате да сте по-възрастни, когато сте на 45, искате да сте по-млади.

Някъде около средата на 30-те, изглежда, е идеалната възраст, когато поне за година или две сме доволни. Но много зависи от това как възприемаме времето. То се движи по-бързо за щастливите хора.

При един експеримент хората трябвало да определят кога смятат, че са изминали 60 секунди. Щастливите хора спирали брояча след около 40 секунди, а не толкова щастливите - след една минута и половина. Ако преобразуваме това в един ден в офиса, разбираме голямата разлика.

Също така времето се движи по-бързо, когато се забавляваме. Три часа на празненство не са нищо, а същото време чакане на летището изглежда почти вечно. Как преживяваме нашата възраст и как се отнасяме към времето, зависи много от това как се чувстваме. Но в края на краищата вероятно е така, както го е казал Пабло Пикасо:

“Отнема много време да станеш млад”.

Никога досега в историята не ни се е налагало да използваме толкова малко време, за да оцелеем - да се сдобием с храна и покрив над главите си. Не толкова отдавна хората са използвали цялото си време, в което са били будни, за да осигурят достатъчно храна. Работа, хранене и сън.

Също така никога не сме харчили толкова малко от парите си за оцеляване. Но дори ако никога не сме имали повече време за себе си, някои смятат, че свободното време е някакъв лукс. Колкото повече работим, толкова повече пари се надяваме да имаме. От друга страна, имаме по-малко време да ги похарчим.

Всички разполагаме с 24 часа. Повечето от нас ги използват, за да работят по осем часа, още осем, за да правят това, което искат или което трябва, и осем, за да спят. За съня е трудно да се направи нещо. Така че ще се фокусираме върху останалите 16 часа.

Почти всички от нас трябва да работят. Да отида там, да работя, а след това вкъщи може би отнема десет часа. Тогава имаме шест. Готвене, пране, почистване, пазаруване, фитнес, деца с домашна работа... След това остават два или три часа. Гледате нещо по телевизията, играете Candy Crush, проверявате си "лайковете" във Facebook? Утре е събота и след това е неделя. 48 часа.

Имам една идея за тях. Правете много неща, които са важни за вас. Всичко, за което не ви е останало време през седмицата. Неща, които дават нещо на вас и близките ви. Направете си списък с такива неща и ги направете. Имам и друга идея. Правете нищо с някого, когото обичате.

Възможно ли е пътуването във времето?

Напред, разбира се, е възможно, това е нещото, което всички винаги сме правили. Е, да, за съжаление, малко бавно - ден по ден, година след година. А бързо пътуване във времето? Вероятно ще бъде теоретично възможно рано или късно. Вероятно по-късно.

А назад във времето? Тогава имаме проблем с нещо, наречено Bootstrap paradox. Да предположим, че някой се връща назад във времето и убива дядо си, преди да се роди баща му. Пътникът във времето нямаше да съществува и затова не би могъл да се върне назад във времето и да убие дядо си. Тъй като дядо му няма да бъде убит, той ще се роди и след това ще може да се върне назад във времето и да убие дядо си. Парадоксално нали?

Сега нека си представим, че човек получава анонимно писмо с чертежи и технически инструкции как да направи машина на времето. Той я прави и след това пътува назад във времето. Оттам изпраща писмо до по-младия си вариант с инструкциите как да построи машина на времето. Въпросът е кой е направил оригиналните чертежи? Може ли човек, идея или обект да съществува без произход?

Най-вероятно машината на времето няма да бъде изобретена и в бъдещето. Но дори и да бъде, не може да се върнете назад. Вярвам, че не можем да променим миналото. Дори да имаме машина на времето. Има обаче нещо, което съм сигурен, че можем да направим. Можем да променим бъдещето.

Йохан Карлсон, сп. "Мениджър"