Когато детето тръгне самостоятелно на училище

Кога да ги пуснем самостоятелно на улицата? Няма еднозначен отговор на този въпрос - някои майки съпровождат децата си до училище чак до 13-14 годишна възраст, а други ги пускат спокойно самички още в първи клас. Рано или късно обаче този момент идва. И за да ви е по-спокойно, когато помахате на детето за довиждане, вижте 10-те съвета на експерта по безопасност Лия Шарова, предлага letidor.ru.

1. Не му давайте да носи смартфон, таблет или други скъпи вещи. Докато е увлечено в тях, бдителността му намалява и не обръща внимание на опасностите наоколо, например, като пресича. Освен това сам ученик със скъпа джаджа в ръка е лесна плячка за крадци и наркомани, които сутрин причакват жертви в обществения транспорт. Схемата е проста: тръгват след него и го преследват на известно разстояние, докато стигнат относително безлюден участък от пътя. В най-добрия случай крадецът просто взема телефона и побягва, но е опасно да не удари или зашемети детето.

2. Извървете заедно целия маршрут от вкъщи до училище. През това време обърнете внимание на детето за опаснитете и безопасни участъци от пътя, покажете в кой магазин, търговски център, аптека, фризьорски салон, ресторант или друг обект то може да помоли за помощ, ако му се наложи.

3. За родителския контрол може да ви помогне GPS-системата в мобилния телефон на детето. Чрез нея можете да виждате в кой момент къде точно се намира то и да го предупреждавате с SMS-и, ако прецените, че има опасност да се изгуби.

4. Обяснете на малкия ученик как е правилно да се държи, ако някой чужд човек се опита да започне разговор. Достатъчен е твърдият отговор: „Не ви познавам и няма да разговарям с вас!“ - злосторникът ще си отиде, ако наоколо има други хора.

5. Престъпникът няма да рискува да посегне, ако детето се разкрещи и започне да се съпротивлява на улицата – може да потренирате с хлапето. Важно е то да не се притеснява да вика за помощ и да бяга. Заведете го на тренировка по безопасност, за да добие увереност и да търси опора в сюблимна ситуация.

6. Децата трябва да знаят наизуст минимум два телефонни номера на свои близки и да са наясно към кого могат да се обърнат за помощ.

7. Определете сред семейните близки няколко души, които детето познава и приема, за да ги включите в „кръга на доверието“. Ваши приятели, братовчеди или други наистина близки хора, на които детето може да се обади при непредвидени ситуации, и когато вие сте например в командировка и не можете да реагирате. Обяснете му добре това.

8. Научете детето да дава знак винаги, когато влезе в училище или се прибере вкъщи. Да пише съобщения или да кликва контролно са ценни навици, но тъй като на много деца им е скучно да пишат едно и също: „Прибрах се“, „Пристигнах“, направете си игра, с която вашият ученик ще се включи с радост. Да речем, ако пише любимото си съчетание от букви или измисля нови, несъществуващи думи.

9. Повече питайте и повече слушайте. Вместо формалното "Как вървят нещата в училище? или "Случи ли се нещо интересно днес?" се интересувайте от настроението, приятелчетата на детето ви, проблемите и желанията му. Не се задоволявайте с дежурните отговори: „Всичко беше нормално“ или „Нищо интересно не се случи“.

10. Не реагирайте агресивно, ако чуете неочаквана или неприятна информация. Децата често лъжат, за да скрият от родителите си опасна случка на улицата, проблеми с непознат в нета или с връстници в училище. Мислят, че в отговор ще последват забрани и скандали, и че тяхната откровеност няма да промени нищо. Затова се запасете с търпение и внимание, за да сте в час с личния живот на детето си.

Еми Спасова