Говоря си с дъщеря ми - за изгубени приятелства, предателства и илюзиите на младостта

Добрин Добрев, баща на момиче, споделя своите радости и неволи от родителството в опита си да помогне с малко мъдрост в трудните тийнейджърски години:

Говоря си с дъщеря ми. Трудна възраст (след седмица става на 14). Говорим за изгубени приятелства, за предателства и илюзиите на младостта, за подтика на душата да търси смисъл в тишината, в самотата... И ми идва идеята да ѝ обясня състоянието, в което се намира, с книги (между впрочем реакцията ѝ е: "О, не, пак ли!").

Първата книга, която ми идва наум, е "Спасителят в ръжта", следват "Трима другари","Живот на заем","За кого бие камбаната", не знам защо, сещам се за "Стоунър".

Има смисъл в четенето. Учи на търпение, на локализиращи болката чувства. Споменавам "Щиглецът", "Тайната история". Сетих се и за Амоз Оз и "История за любов и мрак". Стана голям бъркоч.

Тя ме гледа, гледа и ми казва: "Знаеш,че няма да ги прочета, що се пънеш". Безмълвие от моя страна. Сетих се за "Сидхарта"на Херман Хесе. Всеки си има свой път. Пускай го на воля, да го намери и бъде щастлив.

"Сърцето е самотен ловец" - Маккълърс, понякога "Питай прахта", понякога е "Елегантността на таралежа", а много често "Сянката на вятъра" се спуска над Барселона и дава началото на "Играта на ангела" и "Затворникът в рая" се скита "В лабиринта на духовете".

Такива неща се случват в зимни уикенди в забулени от мъглите малки градчета, с несигурни в себе си поддрастващи и учещи се да бъдат мъдри родители.

Чел съм Уелбек, и не искам да се превърна в един от героите му. Самотен, празен, саможив турист, обикалящ ваканционни олинклузив селища, в които основната атракция е секс. Секс, който сякаш осмисля днешният свят. Или пък, както казва Чък Паланюк в "Оцелелият": Свят, кланящ се на някакъв бог, изобразен на кръст, с тяло на манекен на бельо, с обеца, татуировки, гол до кръста и джинси (май долу горе такъв бе цитата).

Та мисля си тук разни глупости, а след малко ще гледам "Снежният човек".Чел съм книгата, дано филмът не ме разочарова. Извинявайте, за своеволните ми мисли, (сега пък що се сетих за "Краят на вечността" на Айзък Азимов, не знам), явно мръдвам леко в безкрая на времето…